2. Какъв е метаболизмът на желязото в организма?

За уточняване ролята на желязото в проявата на анемията е необходимо прецизен анализ на неговия метаболизъм в организма.

Желязото е жизненоважен елемент за всички живи организми, тъй като той участва в редица основни процеси, включително транспорт на кислород, синтез на ДНК и други. Ето защо нормалната му концентрация е от изключително значение за организма.

Обикновено организмът на възрастен човек съдържа близо 4 грама желязо. По-голямата част от него, приблизително 75%, са свързани в молекулата на хемоглобина (основният пигмент в еритроцита, който има свойството да свързва кислорода от въздуха и да го транспортира до клетките и тъканите). Останалото количество желязо е съсредоточено в миоглобина (основен белтък на мускулната тъкан), феритин и хемосидерин (резервни форми на желязото), трансферин (особена форма на желязото, благодарение на която той се транспортира в организма) и в различни ензимни системи, участващи основно в клетъчното дишане.

Дневната нужда от желязо, което да се съдържа в храната,  за мъже е около 10 мг, а за жени и деца в растеж – 18 мг. Същевременно при мъже и жени в менопауза дневната загуба на желязо е близо 1 мг – количество, което се губи основно с излющените епителни клетки и секретите. При жените в детеродна възраст поради ежемесечните менструации се губи кръв, откъдето и загубите на желязо са повече. При децата пък поради усиления растеж нуждите от желязо са също повишени. Т.е. на пръв поглед се получава едно несъотвествие – приемът е близо 10 мг , а загубата е едва 1 мг. Причината за това е, че от приетото количество в храната, едва 10% се резорбира и усвоява в тънкото черво, което обяснява защо приемът на желязо е значително по-голям от неговата загуба. Така се постига относително постоянство в концентрацията му, като се компенсират ежедневните загуби на макроелемента.

Основният източник на желязо за организма е месото. В него този макроелемент е в удобна за резорбция форма, за разлика от желязото, съдържащо се в растенията. В дванадесетопръстника се осъществява резорбцията на желязото, което след това се свързва с белтъчни молекули и под формата на трансферин постъпва в кръвния ток. Така желязото достига костния мозък, където протича процеса на еритропоеза, и там то се включва в молекулата на хемоглобина. Без включването на макроелемента в молекулата на хемоглобина последният е неспособен да изпълнява функциите си -  да транспортира кислород до клетките.

Обикновено еритроцитите живеят 120 дни, след което те се разрушават от клетките на слезката. Освободеното по този начин желязо не се елиминира по естествен път, а се складира под формата на феритин и хемосидерин, т.е. това е една превантивна мярка за организма срещу евентуален недостиг на желязо в организма. При нужда благодарение на специални механизми желязото от тази резервна форма се усвоява и оползотворява от организма.