4. Как се лекува глаукомата?

Лечението на първичната глаукомата бива два основни вида - медикаментозно и оперативно.

В началото винаги се започва с медикаментозното лечение, дори и в случаите с остро настъпил глаукомен пристъп. Използват се различни групи медикаменти, коити имат за цел да подобрят оттока на вътреочната течност, да потиснат нейната продукция, като най-често действат комбинирано. Медикаментите могат да се прилагат локално под формата на очни капки или системно. Най-честите видове медикаменти, които се прилагат, са следните препарати:

миотици – това са препарати, които имат за цел да свият зеницата. Тук спадат пилокарпинът, карбахолът, физостигминът. Обикновено при простата глаукома те се прилагат 1 до 3-4 пъти дневно, докато при граукомен пристъп приложението им е значително по-често. Странични действия на препаратите са спазъм на акомодацията, което често се проявява с главоболие, и изразено хипотонично действие. Внякои случаи се препоръчва едновременната употреба на миотик, най-често пирокарпин с адреналин. Трябва да се има предвид обаче, че посочената комбинация е удачна само при откритоъгълната глаукома!

бета-блокери – тези препарати, накапани в едното око, понижават макар и в по-малка степен вътреочното нялагяне и в другото, не променят ширината на зеницата и не предизвикват спазъм на акомодацията. Тяхното действие се дължи на понижената продукция на вътреочна течност. Представители на групата са тимолол, бетоптик и др. Трябва да се има предвид, че препаратите са противопоказани при пациенти със сърдечен блок.

карбоанхидразни инхибитори – преставител на тази група е диамоксът. Неговото действие също е насочено срещу прекалената продукция на вътреочна течност в резултат на инхибиране на специален ензим. Странични реакции при приложението му са нарушенията в електролитния баланс, в резултат на което възниква хипокалиемия и парестезии (мравучкане и тръпнене по кожата). Понастоящем все по-често тези медикаменти се комбинират с простагландинови препарати (имат стимулиращо действие върху дренажната система) и се смята, че това е най-добрата засега медикаментозна терапия при глаукомата.

хлофазолин – с добър ефект особено при пациенти с високо артериално налягане. Понижавайки системното кръвно налягане препаратът снижава и вътреочното.

Важно е да се отбележи медикаментозната терапия при глаукомен пристъп. Започва се с 1% разтвор на пилокарпин, накапан през 5 минути в продължение на половин час, след което по един път на час до спадане на вътреочното налягане. Едновременно с това се прилага и 1-2т. диамокс. При необходимост може да се прибави глицерин перорално. Удачно е прилагането на седативни и болкоуспокояващи средства.

Почти винати закритоъгълната глаукома завършва с оперативно лечение. Ако в рамките на 24 ч. вътреочното налягане бъде снижено, се преминава към създаването на оперативен отвор в областта на ириса, който улеснява циркулацията от задната в предната очна камера и предотвратява възникването на зеничен блок. Ако обаче симптоматиката не бъде овладяна в рамките на едно денонощие и вътреочното налягане продължава да бъде високо, се преминава към т.нар. фистулизираща операция. Т.е. прави се допълнителен отвор, който да улеснява оттичането на вътреочната течност.

При простата глаукома оперативният метод включва т.нар. аргон-лазерна трабекулопластика. В областта на дрениране на вътреочната течност с помощта на лазер се нанасят нежни коагулати, които предизвикват контракция на колагенните нишки и подобряват дренажната функция.

Лечението на вродената глаукома е само оперативно. То има за цел да премахне допълнителната ембрионална тъкан, която нарушана нормалния дренаж, и да възстанови нормалната структура на дренажната система.

Вторичната глаукома се дължи на различни състояния, което само по себе си подсказва, че лечението на глаукомата трябва да бъде задължително свързано и с лечение на основното заболяване. Само в такъв случай може да се гарантира успех в терапията.