3. Как се поставя диагнозата глаукома?

Ранното проставяне на диагнозата е от изключително значение за прогнозата на пациента. При простата глаукома навременното откриване на повишеното вътреочно налягане предотвъртява значителната загуба на периферното зрение и атрофията на папилата на зрителния нерв. При конгестивната форма на болестта от друга страна бързата и адекватна намеса на лекаря предотвъртяват пълната слепота.

При закритоъгълната глаукома правилната интерпретация на симптомите бързо навежда на мисълта за дефект в оттичането на вътреочната течност, докато при откритоъгълната глаукома симптоматиката е изключително бедна и и неспецифична, което затруднява диагностицирането и.

Най-често за доказване на глаукома са необходими следните изследвания:

  • изследване на зрителната острота
  • периметрия - тя служи за доказване на скотомите в зрителното поле
  • гониоскопия – метод, който позволява да се визуализира ъгъла, през който става оттичането на вътреочната течност и се установява дали има някакви изменения в него. Често находка при този вид изследване е установяване на сраствания, т.нар. синехии между ириса и задната повърхност на роговицата. Това затруднява дренирането на вътреочната течност и спомага за развитието на глаукомата
  • тонометрия – метод, който индиректно измерва вътреочното налягане. В здрави очи това налягане не надвишава 16-18 mmHg, като има незначителни денонощни колебания. При отделните индивиди обаче може да има известни отклонения от тази норма, без това да е проява на глаукома. Ето защо за горна граница се приема 20-22 mmHg, над тази стойност има вероятност за наличието на глаукома. Измерването на вътреочното налягане може да се осъществи палпаторно – чрез добре премерен натиск върху очната ябълка в областта на горния клепач при поглед надолу. Този метод обаче може да се прилага само от лекари с голям клиничен опит, защото е твърде субективен. Обективното изследване на вътреочното налягане става с помощта на специални апарати, наречени тонометри, които точно определят нивото на вътреочно налягане. Не бива да се забравя, че съществуват форми на глаукома, протичащи с нормално вътреочно налягане, т.е. в тези случаи този вид изследване няма да е информативно, даже в някои случаи може да затрудни диагнозата.
  • офталмоскопията – обективен метод за визуализиране на очното дъно. Обикновено при това изследване се следи за вида на зрителната папила, която при глаукома винаги търпи изменения. Обикновено мястото на излизане на зрителния нерв от очния булбус и по-специално от ретината (т.нар. папила) се разполага под нивото на самата ретина. В резултат на настъпващата глаукома папилата атрофира, придобива сивкав цвят и хлътва още повече под нивото на ретината. Това състояние се нарича екскавация на папилата и е изключително характерно за глаукомата.
  • микроскопия на очния сегмент - обикновено това изследване цели оглеждане на предния очен сегмент. То най-често се прави с цел изключване на възможна катаракта, която евентуално да обясни замъгленото и неясно виждане.