1. Как е устроено окото?

Окото се състои от три части: периферна, проводникова (зрителни пътища) и централна.

Към периферната част се причисляват очната ябълка и придатъците и - клепачи, слъзен апарат, конюнктива, орбита и двигателен апарат (очедвигателните мускули). Очният булбус е изграден от три обвивки. Предната обвивка е съставена от две части - задните 5/6 съставляват склерата, която е бяла, непрозрачна, изградена основно от колагенни влакна, докато предната 1/6 част е представена от роговицата – гладка, лъскава и прозрачна обвивка, която пропуска, пречупва и отразява светлината. Увеята представлява втората обвивка на очната ябълка, като тя също има нееоднородна структура. Предната и 1/3 се състои от ириса – отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор по средата (зеница). Между ириса и хороидеята се разполага цилиарното тяло, чиято основна функция е синтезата на вътреочна течност и участие в акта на акомодация.

Посредством предната очна камера ирисът се разделя от разположената пред него роговица, със задната очна камера граничи с лещата и стъкловидното тяло, изпълващо вътрешността на очната ябълка. И двете камери са изпълнени с вътреочна течност, чийто състав и свойства са от голямо значение за правилното функциониране на зрителния апарат. Задните 2/3 на увеята са представени от хороидеята – тъмнокафява обвивка, която е богато кръвоснабдена и инервирана. Ретината представлява най-вътрешният слой на очната ябълка. В нея се разполагат високоспециализирани нервни рецептори, които имат свойството да улавят и преобразуват светлинната енергия в нервен импулс, който след това по хода на нервните пътища да достигне мозъчната кора, където се извърша анализ на получената информация. Стъкловидното тяло изпълва вътрешността на очната ябълка и е разположено зад лещата и пред ретината. Той има прозрачна, желеподобна структура и участва в оптичния апарат на окото и поддържа тонуса и формата му.

Вторият елемент на очната система е проводниковата част, която започва с формирането на зрителния нерв и завършва с обработката на получената сетивна информация в областта на междинния мозък. Обработка, която все още не е достатъчно специфична и е крайно недостатъчна за получаване на адекватен зрителен образ.

Последният етап от зрителния процес се осъществява в кората на главния мозък. Там се извършва прецизна обработка и анализ на зрителните импулси, в резултат на което се получава образ на наблюдавания обект.

2. Какво представлява глаукомата?

Глаукомата предсталява група заболявания, при които се наблюдава увреждане на зрителния нерв, в резултат на което някои от нервните клетки загиват, което води до отпадане на части от зрителното поле до пълна загуба на зрението.

При по-голямата част от случаите глаукомата се свързва с повишено вътреочно налягане, което се причинява или от нарушена дренажна функция, или от повишената продукция на вътреочна течност, която изпълва очните камери и пропива стъкловидното тяло. Поради тази причина и много автори смятат, че в основата на заболяването стои повишеното вътреочно налягане, което уврежда зрителния нерв и води до частичната му или пълна атрофия. Наличието обаче на повишено вътреочно наягане не е равнозначно на наличието на глаукома. За последното е необходимо увреждане на зрителния нерв, свързано с неговата атрофия. Освен това съществуват и по-редки форми на глаукома, при които вътреочното налягане е ниско или нормално, т.е. при тях причината за увреждането на нерва не е в повишената продукция на вътреочна течност. Причините за тази форма на болестта са все още неизвестни. Предполага се ролята на влошено кръвоснабдяване на зрителния нерв.

В световен мащаб при неадекватно и ненавременно лечение глаукомата е втората причина за слепота. При хората на възраст над 80 години почти всеки един на десет страда от нея.

3. Какви са причините за появата на глаукомата?

В повечето случаи глаукомата настъпва в резултат на повишено вътреочно налягане. Тона налягане се обуслява от производството на вътреочна течност, изпълваща двете очни камери. Нейната продукция се осъществява от цилиарните израстъци на цилиарното тяло. За разлика от тъканната течност вътреочната съдържа по-висока концентрация на водородни и хлоридни йони и по-ниска концентрация на протеини и бикарбонати.


От цилиарното тяло течността се насочва към задната очна камера (заградена между ириса, лещата и стъкловидното тяло), процежда се през пространството между лещата и зеницата, преминава в предната очна камера (образувана между ириса и роговицата) и след това се отвежда през специална дренажна система във вените, разположени в областта на склерата.

Ако поради различни причини настъпи нарушение в нормалния отток на вътреочната течност или продукция на течността се повиши, вътречнотото налягане нараства над 20 mmHg, в резултат на което настъпва глаукома. Вторият фактор, т.е. прекомерното производство на вътреочна течност се среща доста рядко и обикновено има преходен характер.

4. Какви видове глаукома има?

В зависимост от механизма, който стои в основата на нарушения дренаж на вътреочната течност, респ. на развитието на глаукома, се оформят следните форми на болестта:

Първична глаукома – това е най-честата причина за възникването на глаукомата. От своя страна тя има две разновидности: проста (откритогълна) и конгестивна (закритоъгълна). Всяка една от тези две форми в зависимост от степента на увреждане на зрителните функции се дели на начален, напреднал, развит и терминален стадий, при който вече окото е сляпо.

Вторична глаукома – най-често тя възниква в хода на друго очно заболяване или травма, при което се нарушава нормалната циркулация на камерната течност. Повишеното вътреочно налягане продължава да действа и след овладяване на основното заболяване и заплашва със слепота от атрофия на зрителния нерв. Най-често вторична глаукома се развива при:

  • травма – при промяна в местоположението на лещата, разкъсване на лещената капсула и др.
  • въпаление – в хода на тежък иридоциклит (възпаление на предната част от втората обвивка на очния булбус) например
  • хронични циркулаторни нарушения на ретината като диабетна ретинопатия, тромбоза на ретиналната вена и др. В тези случаи на базата на повишено образуване на нови капиляри и разрастване на съединителна тъкан се блокират местата на оттичане на вътреочната течност, резултатът от което е появата на глаукома
  • при катаракта (перде на окото)
  • след продължителна употреба на кортизонови препарати от генетично предразположени индивиди

Вродена глаукома – това е рядко срещано, но значимо поради лошата прогноза за зрението. Най-често има фамилен характер и обикновено засяга и двете очи, макар и в различна степен. Заболяването се дължи на наличието на нерезорбирана ембрионална тъкан в областта на оттичане на вътреочната течност, в резултат на което дренажът е силно смутен и води до повишаване на вътреочното налягане. В повечето случаи заболяването се проявява още при раждането, рядко се диагностицира по-късно. Обикновено симптомите на болестта са светлобоязън, големи и красиви очи, които правят впечатление още при самото раждане, големи и помътнели роговици. Лечението в този случай е само оперативно отстраняване на нерезорбирана тъкан и възстановяане на нормалния дренаж.

5. Какви са рисковите фактори за възникване на глаукома?

Факторите, които повишават риска от развитие на глаукома, са следните:

  • възраст - близо 2% от населението на възраст над 40 години страда от това заболяване, като с напредване на възрастта честотата и нараства и достига 6-8% сред хората на 70 и повече години. Воероятно причината затова се крие в дегенеративното изменение на съединителната тъкан, изграждаща дренажната система на окото.
  • наследственост – веротността за развитие на глаукома при хора, чиито роднини страдат от това заболяване, е значително по-висока в сравнение с необременените наследствено пациенти. Освен това при първите началото на болестта настъпва по-рано и има по-прогресивен ход на протичане.
  • придружаващи заболявания – диабет, висока миопия (късогледство), хирургически интервенции в областта на окото са рискови фактори за развитието на глаукома. Освен това продължителната употреба на кортикостероиди, свързана с някакво заболяване, повишана също риска от развитието на повишено вътреочно налягане.
  • етнос – глаукомата се среща четири пъти по-често при афро-американците, отколкото сред белите. Освен това при тях тя се развива и по-рано. Причините обаче все още не са изяснени.