4. Как се лекува обсесивно-компулсивното разстройство?

Диагностицирането на обсесивно-компулсивните нарушения в повечето случаи не представляват затруднения за опитния специалист. Типичната им картина, характерното поведение на пациентите още в самото начало насочват вниманието на лекаря и подсказват точната диагноза.

Най-общо за да може даден пациент да бъде категоризиран към описаното дотук нарушения, той трябва да има или натрапливи мисли, или компулсии, или и двете. Натрапливите мисли трябва да се отличават със следните характерни черти:

  • да бъдат перманентни, да причиняват безпокойство на пациента
  • мислите не са просто нормални притеснения за реални проблеми от живота
  • пациентът безуспешно се опитва да игнорира натрапливите мисли
  • пациентът разбира, че мислите са плод на неговата мисъл

Ритуалите от своя страна се отличават със следното:

  • повтарящи се действия като миене на ръце, броене и т.н.
  • тези действия имат за цел да успокоят пациента, да намалят ефекта на стреса върху организма му

Обсесивно-компулсивните разстройства силно нарушават нормалния начин на живот на пациента. Те повлияват не само професионалната, но и социалната му среда. В повечето пъти болният отделя повече внимание на обсесиите и компулсиите си отколкото на хората около себе си.

Често този вид нарушения са свързани с повишен суициден риск и повишена честота на алкохолна злоупотреба. Най-често това е свързано с депресивното състояние на пациента.

Лечението на обсесивно-компулсивните нарушения представлява дълъг и сложен процес. От една страна е възможно медикаментозно третиране, което се изразява най-често в прилагането на антидепресанти. От друга страна удачна е психотерапията, която постепенно помага на пациента да преодолее натрапливите си мисли и действия и му позволява немалък контрол върху поведението му.