1. Какви са причините за развитие на обсесивно-компулсивно разстройство?

 

Този вид психопатологично нарушение се отличава с наличието на натрапливи мисли или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава и въпреки това не е в състояние да им се противопоставя. Те се преживяват както изхождащи от самата личност, а не внушавани или предавани отвън. Пациентът ги възприема като болестна проява, опитва се да им се противопостави, да се бори срещу тяхното нахлуване, но най-често безрезултатно – те се натрапват отново и отново.
 
В повечето случаи натрапливите мисли са свързани с неприятни за болния чувства и усещания; те водят до нарастваща тревожност и понякога са в разрив с моралните норми (например ругателни или бохохулни фрази). Натрапливите и многократно повтаряни действия се наричат ритуали или компулсии. Те се извършват с определена последователност и носят същата безсмисленост както и мислите. Преждевременното прекъсване на ритуала засилва тревожността и безпокойството на пациента, поради което те педантично го повторя.
 
Преди време се смяташе, че обсесивно-компулсивните разстройства са рядък тип нарушения. Понастоящем обаче е известно, че около 2,2 милиона американци страдат от този вид разстройство. Освен това те са срещат както сред възрастните, така и сред децата. Даже много от психиатрите смятат, че началото на заболяването е в ранното детство, около 10-годишна възраст.
 
Причините както и за повечето психиатрични нарушения, най-често остават неизяснени. Обикновено се набляга на генетичната предразположеност, за проявата на която обаче е необходимо действието и на определени фактори на външната среда. Именно поради тази причина се смята, че обсесивно-компулсивните нарушения са резултат на комбинираното действие на генетични фактори и известни преморбидни черти на личността, които улесняват проявата на състоянието. Според някои учени роля играе и недостатъчното количество на серотонин в организма, в резултат на което комуникацията между отделните части на мозъка значително се затруднява. Намаленото производство на този важен невромедиатор се свърза с по-тежка клиника на заболяването и най-често по-ранно начало. Освен това при голям брой пациенти се наблюдава подобряване в състоянието след прием на медикаменти, повлияващи серотониновата концентрация и действие. От друга страна редица специалисти търсят евентуалната причина за разстройството в инфекцията с определен вирус. Според тях именно прекаран фарингит, причинен от определен вид бета-хемолитичен стрептокок, може да отключи проявите на болестта, като механизмът на възникване на измененията най-често са имунни.