1. Какво представлява анемията?

Кръвта е един от основните компоненти в човешкото тяло. Тя изпълнява жизненоважни функции, благодарение на което обезпечава поддържането и единството на хомеостазата в организма. Кръвта се състои от течна съставка, наречена плазма, и от клетъчна маса. Най-голям процент от клетъчните елементи в кръвта се пада на еритроцитите (червените кръвни клетки). Те свързват кислорода от въздуха и го пренасят до всички клетки и тъкани на тялото, като по този начин поддържат нормалния им жизнен цикъл. Еритроцитите представляват малки двойно вдълбнати дисчета, които нямат ядро и имат сравнително пластична мембрана. Те водят началото си от една родоначална (стволова) клетка в костния мозък, която след неколкократни диференцирания се превръща в зрял еритроцит. Обикновено еритроцитите живеят около 120 дни, след което в тях настъпват различни морфологични промени и те се разрушават от клетките на ретикуло-ендотелната система. Благодарение обаче на фино поддържана регулаторна система при здрав организъм броят на еритроцитите остава винаги постоянен, което обезпечава кислородните нужди на клетките.

Анемията представлява състояние, при което общият брой на еритроцитите в кръвта е по-нисък от нормалното, в резултат на което възниква тъканен и клетъчен недостиг на кислород, което и определя възникването на патологичен процес.

Анемията по-скоро е признак на дадено заболяване, отколкото самостоятелна болест. Ето защо често самото диагностициране на състоянието не е достатъчно за излекуването на пациента. В повечето случаи се касае за различно по своята характеристика подлежащо заболяване, а анемията се явява просто негов симптом. Нейното възникване често е резултат от болестни прояви в различни органи например гастро-интестинален тракт, бъбреци, костен мозък и др. или пък се дължи на нерационално и нездравословно хранене.

Понастоящем се предполага, че между 8-10% от населението на земята страда от този вид заболяване. Това прави анемията най-често срещаната болест в областта на хематологията. Освен това жените страдат 2 пъти по-често в сравнение с мъжете. Анемията са среща както при млади, така и при по-възрастни пациенти с тази разлика, че при вторите появата и по-често се дължи на различни хронично протичащи патологични процеси в организма.

2. Как се образуват еритроцитите?

Хемопоезата е един от най-важните и фино регулирани механизми в човешкия организъм. Този процес на продукция на кръвни клетки протича основно в костния мозък. Еритропоезата е специфичният процес на възникване на еритроцитите. Сред стволовите клетки в костния мозък първата стъпка в този механизъм е унипотентната клетка предшественик, който е изключително чувствителна на действието на един хормон, наречен еритропоетин. Под негово действие клетката узрява и постепенно се превръща във второто звено от процеса - проеритробласт. След 3-5 дена на диференциране този проеритробласт узрява и постепенно преминава през различни етапи, за да се превърне най-накрая в ретикулоцит.


Ретикулоцитите са последното стъпало преди появата на зрелите еритроцити. За разлика от тях, първите все още имат ядро и недостатъчно количество хемоглобин. Постепенно ядрото изчезва и в периферната кръв се появяват функционално годните еритроцити, които в продължение на близо 120 дни осъществяват своите функции. След това в тях настъпват различни дегенеративни промени и се подлагат на разграждане от клетките на ретикуло-ендотелната система. Получените от разграждането отпадни продукти по-късно служат като материал на костния мозък за производството на нови еритроцити, т.е. не остава нищо излишно за организма.

Скоростта, с която костния мозък продуцира червени кръвни клетки, и тази, с която слезката ги разгражда, е различна в зависимост от нуждите на организма. При максимална стимулация, например при остра кръвозагуба, костният мозък може да бъде стимулиран до 8 пъти.

3. Какви са видовете анемия?

Съществуват разнообразни класификации на видовете анемия. Най-често обаче в практиката се обсъждат две възможни класификации - в зависимост от механизма на възникване и в зависимост от морфологичната характеристика на самите еритроцити.

Според механизма на възникване на анемичното състояние анемиите биват:

  • недостатъчно производство на еритроцити – това може да се дължи на липса на желязо, липса на витамин В12 и фолиева киселина, различни бъбречни увреждания или хронични отравяния с олово.
  • остра кръвозагуба
  • повишено разрушаване на еритроцити (хемолиза) – това може да се дължи или на патологични изменения в самите еритроцити, или на различни имунно-медиирани и инфекциозни заболявания
  • анемии следствие свръхотлагане на еритроцити – при повишена функция на слезката
  • анемии в хода на различни малигнени заболявания на костния мозък
  • анемии в хода на хронични възпалителни и неопластични заболявания

 
В зависимост от морфологичната картина анемиите биват микроцитни и хипохромни (т.е. еритроцитите микроскопски изглеждат по-малки и по-слабо оцветени), нормоцитни и нормохромни (еритроцитите са с нормални размери и нормален тип оцветяване) и макроцитни и хиперхромни (еритроцитите са с по-големи размери и по-наситено оцветяване).

В зависимост от хода на протичане различаваме остро настъпила анемия (обикновено остра кръвозагуба), чиито симптоми се развиват в хода на няколко дни или дори часове и са свързани със сериозен риск за живота на пациента и хронична анемия, при която проявата на симптомите настъпва постепенно, даже незабележимо.

Съществува определена група анемични състояния, които се унаследяват, като например таласемиите, хемоглобинопатиите и други. Те имат и определена расова предразположеност, което до голяма степен улеснява диагностицирането им.

 

4. Кои са основните причини за анемия?

Анемията като патологично състояние до голяма степен прилича на треската, т.е. тя е важен, но неспецифичен симптом, поради което е необходимо задълбочено изясняване на подлежащия болестен процес. А това често се оказва доста трудна задача, имайки предвид голямото разнообразие от причини, които могат да доведат до появата на намален брой еритроцити в организма.

Най-общо причините за възникването на анемия са следните:

  • наследствени фактори – някои анемии като хемоглобинопатиите, таласемиите, ензимните нарушения в еритроцитната мембрана, анемията на Фанкони и други се унаследяват. Те се проявяват най-често още в ранно детство и ако се мисли за тези заболявания диагностицирането им не представлява проблем
  • непълноценно и нездравословно хранене – за съжаление този фактор продължава да бъде една от водещите причини за появата на анемия. Тук спада недостатъчният прием на желязо, витамин В12 и фолиева киселина, общото недохранване и гладуване
  • остро настъпил кръвоизлив – най-често при варици на хранопровода в хода на чернодробна цироза, перфорация на язва и други
  • имунно-медиирани заболявания – най-често става въпрос за т.нар. васкулити
  • употреба на различни лекарства и химикали
  • хронични заболявания – чернодробни и бъбречни усложнения, неопластични заболявания
  • хронични инфекции
 

Както се вижда разнообразието е изключително голямо. Именно поради тази причина е нужно добро познаване на патофизиологичните и патоморфологичните особености на еритропоезата (механизма на възникване на еритроцитите), правилно клинично поведение, неподценяване на състоянието и най-вече опит, за да може да се прецизира всяко едно анемично състояние.

5. Кой са характерните признаци на анемията?

Симптомите на анемията зависят до голяма степен от скоростта на нейното развитие - при остро настъпила анемия те са изключително явни, докато при хроничните случаи симптомите не са толкова изявени, тъй като организмът успява с течение на времето да се адаптира към пониженото количество на еритроцитите.

Най-често за анемия би трябвало да се мисли при едно от следните оплаквания:

  • обща отпадналост
  • лесна уморяемост
  • обща бледост
  • чувство на студ несъотвестващо на външната температура
  • задух
  • болки в гърдите
  • зрителни нарушение и склонност към колапс особено при изправяне на тялото
  • главоболие
  • невъзможност за съсредоточаване
  • световъртеж
  • сънливост и непълноценен сън

Това са най-типичните и чести прояви на анемията независимо от нейния вид. При по-подробно изследване и разпитване на пациента в доста случаи лекарят може да получи и по-цялостна представа за точната характеристика на анемичното състояние. Например ако пациентът не се храни пълноценно, гладува или поради някаква органична причина няма апетит, може да се мисли за желязодефицитна анемия. Ако по-горе изброените симптоми са съпроводени с парестезии (особен тип мравучкане в областта на краката) и атрофични изменения в областта на лигавиците и най-вече на езика, евентуално се касае за т.нар. анемия следствие недостиг на витамин В12. Липсата на фолиева киселина в организма често освен с анемия се съпътства и от сухо гърло, както и от прояви на стеаторея (отделяне на мазни фекалии). Ако в семейството има и други представители с анемичен синдром, най-вероятно се касае за наследствен тип анемия. Анемия със субфебрилна температура често предполага наличието на хронично заболяване като васкулити или хронична инфекция.

6. Как се диагностицира анемията?

Диагностицирането на анемичния синдром е сравнително нетрудна задача, тъй като самият външен вид и оплаквания на пациента насочват към това заболяване. От друга страна обаче, патологичното състояние, което стои в основата на анемичния синдром, често пъти се оказва един от най-сложните проблеми пред клиницистите. Причината за това се крие в голямото многообразие от фактори, които водят до възникването на състоянието. 

Когато пациента влезе в кабинета на лекаря на първо място прави впечатление бледостта на кожата и видимите лигавиците. Самият външен вид често води до поставянето на диагнозата още в самото начало. По-късно оплакванията на пациента до голяма степен могат да затвърдят съмнението за евентуална анемия. Поставянето на диагнозата анемичен синдром става с помощта на лабораторни изследвания. Необходимо е да се направи пълна кръвна картина, която дава представа за състоянието на еритроцитния ред.

От значение за поставянето на диагнозата са следните показатели:

  • хемоглобин – това е червеният пигмент в еритроцита. Именно той свързва кислорода от белия дроб и го доставя до тъканите и клетките. Нормалните стойности на хемоглобина са 120-160 за жени и 140-180 за мъже. Т.е. стойности по-ниско от посочените означават, че човекът има анемия.
  • хематокрит – представлява процентното отношение на еритроцитите към общия обем кръв. Неговите стойности са 0,40-0,54 за мъже и 0,34-0,46 за жени.
  • брой еритроцити – нормалните стойности са 4,6-6,2 за мъже и 4,2-5,4 за жени.
  • MCV - отношение на хематокрита към общия брой еритроцити в кръвта, т.е. той дава информация за големината на клетката. На базата на този показател анемиите се делят на микро-, нормо- и макроцитни.
  • MCH – представлява отношението на хемоглобина към общия брой еритроцити. Той дели анемиите на хипо-, нормо- и хиперхромни.
  • MCHC – отношението между хемаглобина и хематокрита. Дава информация за хемоглобиновото съдържание на еритроцита.
Трябва да се има предвид, че поставянето на диагноза анемия само върху посочените лабораторни показатели е неправилно. Причината за това е, че има състояния, различни от анемичния синдром, които водят до изменения в кръвната картина. Например при прекомерен прием на течности стойностите на показателите ще са по-ниски от обичайните, като причината за това е в разреждането на кръвта. От друга страна при продължителната дехидратация има точно обратната зависимост. Освен това значение за стойността на показателите има мястото на взимане на кръв. Така например, ако кръвта се взема от пръст или от ушната мида тези параметри ще бъдат по-високи в сравнение с венозна кръв, което може да доведе до поставянето на неправилна диагноза.