6. Как се диагностицира анемията?

Диагностицирането на анемичния синдром е сравнително нетрудна задача, тъй като самият външен вид и оплаквания на пациента насочват към това заболяване. От друга страна обаче, патологичното състояние, което стои в основата на анемичния синдром, често пъти се оказва един от най-сложните проблеми пред клиницистите. Причината за това се крие в голямото многообразие от фактори, които водят до възникването на състоянието. 

Когато пациента влезе в кабинета на лекаря на първо място прави впечатление бледостта на кожата и видимите лигавиците. Самият външен вид често води до поставянето на диагнозата още в самото начало. По-късно оплакванията на пациента до голяма степен могат да затвърдят съмнението за евентуална анемия. Поставянето на диагнозата анемичен синдром става с помощта на лабораторни изследвания. Необходимо е да се направи пълна кръвна картина, която дава представа за състоянието на еритроцитния ред.

От значение за поставянето на диагнозата са следните показатели:

  • хемоглобин – това е червеният пигмент в еритроцита. Именно той свързва кислорода от белия дроб и го доставя до тъканите и клетките. Нормалните стойности на хемоглобина са 120-160 за жени и 140-180 за мъже. Т.е. стойности по-ниско от посочените означават, че човекът има анемия.
  • хематокрит – представлява процентното отношение на еритроцитите към общия обем кръв. Неговите стойности са 0,40-0,54 за мъже и 0,34-0,46 за жени.
  • брой еритроцити – нормалните стойности са 4,6-6,2 за мъже и 4,2-5,4 за жени.
  • MCV - отношение на хематокрита към общия брой еритроцити в кръвта, т.е. той дава информация за големината на клетката. На базата на този показател анемиите се делят на микро-, нормо- и макроцитни.
  • MCH – представлява отношението на хемоглобина към общия брой еритроцити. Той дели анемиите на хипо-, нормо- и хиперхромни.
  • MCHC – отношението между хемаглобина и хематокрита. Дава информация за хемоглобиновото съдържание на еритроцита.
Трябва да се има предвид, че поставянето на диагноза анемия само върху посочените лабораторни показатели е неправилно. Причината за това е, че има състояния, различни от анемичния синдром, които водят до изменения в кръвната картина. Например при прекомерен прием на течности стойностите на показателите ще са по-ниски от обичайните, като причината за това е в разреждането на кръвта. От друга страна при продължителната дехидратация има точно обратната зависимост. Освен това значение за стойността на показателите има мястото на взимане на кръв. Така например, ако кръвта се взема от пръст или от ушната мида тези параметри ще бъдат по-високи в сравнение с венозна кръв, което може да доведе до поставянето на неправилна диагноза.