6. Какво е медикаментозното лечение?

Антиаритмичните средства се използват за овладяване или профилактика на ритъмните нарушения. Съществуват различни класификации, които разглеждат антиаритмичните медикаменти на различни нива. Най-често тези препарати се разделят в зависимост от механизма, по който повлияват процеса на възбуждане на миокардната клетка. Обикновено специалистите не съветват комбинирането между отделните видове антиаритмични препарати.
Антиаритмичните медикаменти биват следните четири групи:

  • клас І – тези медикаменти променят продължителността на възбуждане и активиране на миокардната клетка. Биват три вида: А, В и С, като препаратите от клас С имат най-силен противоаритмичен и проаритмогенен (т.е.при неправилна употреба или при предозиране могат да доведат до възникването на аритмии) ефект. Като цяло всички антиаритмични препарати имат проаритмогенен ефект, но в най-голяма степен това важи за лекарстватата от клас І. Проаритмогенните ефекти зависят преди всичко от наличието на органично сърдечно заболяване.
  • клас ІА – тук спадат препаратите хинидин, прокаинамид, дизопирамид, които имат широк спектър на действие, т.е. те могат да се прилагат и при надкамерни, и при камерни аритмии.
  • клас ІВ – тук се числят лидокаинът, мексилетинът, фенитоинът, токаинидът. Тези препарати имат значителен ефект при камерни аритмии. Лидокаинът е средството на избор при лечението на всички комплексни камерни аритмии.
  • клас ІС -  представители са пропафенонът, аймалинът, флекаинидът, енкаинидът. Пропафенонът е с много широк спектър на действие, по-малко странични екстракардиални прояви, но с кардиодепресивно действие, т.е. потиска миокардната функция и задълбочава симптоматиката на сърдечната недостатъчност.
  • клас ІІ – тук се включва групата на бета-блокерите. Те имат приложение както при надкамерни, така и при камерни аритмии. При използването им обаче не трябва да се забравя силният им антихипертензивен ефект.
  • клас ІІІ – тук спадат препаратите амиодарон и соталол. Амиодаронът е най-ефективният антиартимик без кардиодепресивно действие, наложил се в клиничната практика, но в същото време и най-токсичният и с най-мното странични ефекти медикамент. Той води до отлагане на пигмент в роговицата, нарушава функцията на щитовидната жлеза, белия дроб и на черния дроб.
  • клас ІV – тук са включени т.н. блокери на калциевите канали. При използването им обаче, подобно на бета-блокерите, не трябва да се забравя силното им  антихипертензивно действие. Тези препарати имат голям успех при лечението на  надкамерни аритмии.
Често  лечението на аритмиите включва освен описаната антиаритмична терапия и прилагането на антикоагуланти, които протектират сърдечно-съдовата система срещу възникването на тромби, както и на антиагреганти, които пък от своя страна пречат на тромбоцитите (клетките на кръвосъсирването) да слепват помежду си и да водят до образуването на тромби.