7. Как се диагностицират ритъмно-проводните нарушения?

Както вече уточнихме, симптомите и проявите на ритъмно-проводните нарушения са неспецифични, поради което и диагнозата им не може да се постави на базата на оплакванията на пациента. Необходимо е набор от изследвания, които да докажат ритъмната патология и да определят състоянието на пациента. При преглед на пациента единственото нещо, което със сигурност може да се установи е промяната в честотата и ритъма на сърцето. Това може да насочи вниманието на лекаря за евентуална ритъмна патология.

ЕКГ е основен диагностичен метод при ритъмно-проводните нарушения. Особено полезно е това изследване, ако в момента на регистрацията ритъмното нарушение е налице. В някои случаи обаче, когато ритъмната патология не се регистрира при обичайните ЕКГ-записи,  се налага и т.нар. Холтер-ЕКГ-мониториране, т.е. поставяне на електрокардиограф за 24 часа с цел проследяване цялостната 24-часова активност на помпената функция на сърцето. Освен това подобно изследване се прави и за оценка ефекта от приложеното антиаритмично лечение, както и за контрол на поставените постоянни кардиостимулатори.

Останалите изследвания като ехокардиография, лабораторни показатели и други имат за цел откриване на причината за даденото ритъмно-проводно нарушение, а не толкова за диагностицирането му.