2. Какво представлява електрокардиограмата?

Електрокардиограмата (ЕКГ) представлява основен диагностичен метод. Тя отразява сумарната електрическа активност на сърцето в хода на един негов цикъл. Нейното регистриране става с помощта на специални електроди. Шест от тях са т.нар. периферни отвеждания, докато останалите шест се наричат прекордиални и се разполагат върху гръдния кош.

Всяка ЕКГ има характерен вид, т.е. независимо от индивидуалните различия всяка една възбудно-проводна система функционира по еднакъв начин, което и предполага сходен вид на ЕКГ записа при различните хора. Както вече споменахме, всяко едно миокардно съкращение започва с възбуждане на синусовия възел – на ЕКГ обаче това възбуждане не се отразява. Най-общо всяка ЕКГ има три основни пункта – Р-вълна, QRS-комплекс и Т-вълна.

Р-вълната отразява съкращението на предсърдията. Нормално в повечето отвеждания тя винаги е положителна, т.е. разполага се над изоелектрическата ос. QRS-комплексът представлява камерното съкращение. То има назъбена форма и в повечето случаи се състои от три зъбци – два отрицателни (Q и S) и един положителен (R). Обикновено винаги Р-вълната предхожда камерното съкращение. Освен това разстоянието между предсърдното и камерно съкращение винаги е едно и също. Отклонениято в това отношение следва да се разглеждат като патология. Както Р-вълната, така и QRS-комплексът имат точно определена продължителност и форма. Т-вълната отразява възстановяването на камерите, т.е.  отпускането на миокардните клетки и постепенното възвръщане на нормалния електрически заряд. При нормална ЕКГ Т-вълната е положителна и има типична конфигурация.

Описаните дотук характеристики отразяват типичния вид на синусовия ритъм, т.е. този ритъм, който се инициари от синусовия възел и обезпечава нормалното скращение на сърцето. Нарушението в който и да е от посочените компонента представлява патологично отклонение и е обект на подробно изследване с цел търсенето на причината.