1. Какво е електрическата активност на сърцето?
Сърцето представлява уникален по своята същност и функциониране орган. Той обезпечава кръвоснабдяването на всички органи и тъкани в тялото и преустановяването на дейноста му води до настъпването на смърт. По своята същност сърцето е изградено от три обвивки – ендокард, постилащ вътрешността на кухината му и който продължава във всички излизащи и влизащи в сърцето кръвоносни съдове, миокард, обезпечаващ съкратителната способност на органа и перикард, който обвива отвън сърцето и го предпазва от вредни въздействия.
Миокардът е най-дебелият и функционално най-активен слой на сърцето. В по-голямата си част той е изграден от особен тип мускулни клетки, които съкращавайки се обуславят помпената функция на сърцето. В миокардната тъкан обаче има и друг вид клетки, които са струпани в определени части на сърцето. Те формират т.нар. възбудно-проводна система. Най-характерната особеност за тези клетки е, че те имат способността сами да се възбуждат, т.е. за разлика от по-голямата част от клетките в организма, които за осъществяване на функциите си се нуждаят от различни по вид възбудни импулси, този вид клетки сам продуцира подобни импулси и ги предава на останалата част на миокарда. Причината за описаната особеност на възбудно-проводната система на миокарда се крие в нейната особена структура и в по-специалното устройство на нейните клетки. Така под действието на импулси, зараждащи се в нея, останалите миокардни клетки се съкращават и обезпечават помпената функция на сърцето. Едновременно с това се осигурява и координацията в работата на сърцето.
Най-важните елементи на възбудно-проводната система на сърцето са:
- синусовият възел
- атрио-вентрикуларният или предсърдно-камерен възел
- снопът на Хис
- мрежата на Пуркиние.
Синусовият възел се намира в стената на дясното предсърдие между устията на двете кухи вени. Той се нарича още и актуален водач на ритъма, тъй като честотата на възбуждане в неговите клетки е най-голяма (най-често около 100 импулса за минута) и именно той се явява водач на ритъма на цялото сърце. В действителност под влияние на парасимпатиковата нервна система тази честота на възбуждане на синусовия възел се моделира и достига по-ниски стойности, най-често 70-80 удара в минута. Атрио-ветрикуларният възел е разположен в непосредствена близост в междупредсърдната преграда. Неговата честота на възбуждане е от порядъка на 60 удара за минута. Обикновено той забавя възбуждането, идващо от синусовия възел, за да се съкратят първо предсърдията и да се донапълнят камерите. Освен това той играе ролята на своеобразен еднопосочен вентил – пропуска възбужданията само от предсърдията към камерите, но не и обратното.
След атриовентрикуларния възел възбуждането достига снопа на Хис, разположен в междукамерната преграда. След това следва едно разделяне на снопа на Хис на ляво и дясно бедро, които съответно се разполагат в областта на двете камери. От своя страна лявото бедро се разделя на преден и заден сноп. В крайна сметка всяко едно бедро завършва с множество влакна на Пуркиние, които достигат до миокардните клетки и инициират тяхното съкращение. Честотата на съкращение в областта на снопа на Хис и по-надолу е в рамките на 20-40 удара за минута. Описаното дотук показва опростено електрическата мрежа на сърцето. Всяко възбуждане, генерирано в синусовия възел, се предава на атрио-вентрикуларния възел, следва възбуждане на снопа на Хис, предаване на импулса по съответните бедра и последователно възбуждане и съкращаване на миокардните клетки. Този процес протича при всяко едно съкращение на сърцето, при всеки един негов удар и обезпечава т.нар. синусов ритъм на сърцето. Увреждането в един от посочените елементи на тази сложна електрическа мрежа води до цялостно нарушение на помпената функция на сърцето.
