1. Какво представлява паническото разстройство?

Заболяването спада към групата на т.нар. тревожни разстройства. В предишни диагностични класификации това заболяване е наричано „Страхова невроза”. Съгласно съвременната номенклатура заболяването е наречено Паническо разстройство.

Не са правени проучвания за честотата на заболяването в България. Статистически данни от други европейски страни и САЩ, показват, че разпространението на паническото разстройство е около 2,3 до 2,7% от населението с тенденция към повишаване.

Забележка: Част от данните и времевите критерии са цитирани от Стандартите по психиатрия. Диагностичните критерии са съгласно действащите правила за диагностика на Международната класификация на болестите (МКБ-10) и Американското ръководство за статистика и диагноза (DSM- 4)

2. Какви са симптомите на паническото разстройство?

Всъщност става дума за два феномена - „Панически пристъпи” (Паник-атаки) и „Паническо разстройство”. Основната проява на паническия пристъп е внезапно (без ясна провокация, често и през нощта) появил се пристъп на особено интензивна тревожност до степен на ужас, с множество телесни оплаквания, без да е възможно да се открие медицинска причина за това.

 Най-честите симптоми на паническия пристъп са:
 
  • отмаляване
  • сърцебиене и/или ускоряване на пулса
  • чувство на задух или недостиг на въздух
  • страх от моментално настъпваща смърт
  • треперене
  • слабост и/или нестабилност
За да се постави диагнозата „Паническо разстройство” е необходимо пациентът да е имал поне два неочаквани панически пристъпа, последвани от поне един месец на тревожно очакване на следващ пристъп. Честотата на пристъпите е различна при отделните пациенти - от няколко на ден до един на няколко месеца.
  • Първият водещ симптом е страхът. Страх от внезапна смърт, причинена от сериозна болест - сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, припадък. Има случай обаче, в които става дума за страх от загуба на контрол или престиж;
  • Вторият ключов симптом е тревожно очакване на следващ пристъп. Появява се  след първия или първите няколко пристъпа;
  • Третият симптом - избягващо поведение, свързано със ситуации или обекти присъствали по време на паническия пристъп;
  • Агорафобия може да предшества или да се появи след паническия пристъп. По принцип наличието на Агорафобия се приема за по-тежко състояние.

 Паническото разстройство може да е придружено или не от Агорафобия.

3. Какво е Агорафобия?

Думата има гръцки произход (Агора- площад). Чувство на повишена тревожност, свързана с места или ситуации, от които е трудно или невъзможно да се излезне, или в които е недостъпна помощ в случай на настъпил панически пристъп или подобни симптоми. Например: излизане от дома сам, присъствие в тълпи, стоене на опашка, пътуване в градски траспорт и т.н.


Степените на Агорафобия могат да бъдат:

  • лека - при която пациентът не нарушава житейския си стереотип, въпреки страха и напрежението;
  • умерена - при която стила на живот е щадящ с цел избягване на провокиращи пристъпа ситуации;
  • тежка - живота на боледуващия е ограничен, дейностите са сведени до минимума на функциониране в рамките на дома.
Пациентите с паническо разстройство за склонни към депресивни разстройства, злоупотреба с алкохол и лекарства (най-често бензодиазепини), които временно облекчават симптомите на повишена тревожност.

Повечето пациенти вярват, че имат сериозно телесно заболяване, въпреки липсата на „доказателства” при различните консултации и изследвания. В същото време близките по правило отричат каквито и да било симптоми.

4. Каква е диференциалната диагнозоа?

Преди да се постави диагнозата „Паническа атака” трябва (ако не са направени предварително) да се проведат консултации за изключване на други сериозни телесни заболявания. Паническите пристъпи могат да наподобяват, да маскират или да бъдат прикрити от заболявания като тиреотоксикоза, артериална хипертония, феохромоцитом, исхемична болест на сърцето със стенокардни болки, патология на шийните прешлени и др.

Не разпознаването на паническите пристъпи често подлага пациентите на множество тежки и инвазивни изследвания, забавя лечението, намалява съдействието на пациентите, поради изчерпване и загуба на доверие.

5. Какво е лечението на паническото разстройство?

Два са основните терапевтични метода - медикаментозно лечение и психотерапия. В зависимост от тежестта и продължителността на заболяването, особеностите на боледуване при отделния пациент, може да се предпочете само единия метод, да бъдат приложени последователно и/или едновременно.

Как се провежда медикаментозното лечение?
 
  • начална фаза - продължава 8-12 седмици, началното подобряване на симптомите се появява между втората и четвъртата седмица. Лечението започва с антидепресант със или без бензодиазепинов препарат. Лечението с бензодиазепини трябва да е не по-дълго от два месеца, поради риска от лекарствена зависимост.
  • фаза на стабилизация - обичайно с продължителност 3-6 месеца. В тази фаза се преодолява остатъчната симптоматика като очакваща тревожност, фобийни преживявания;
  • фаза на стабилност - продължителност 1-2 години, в която се провеждат периодични срещи с психиатър (психотерапевт) като профилактика след спиране на медикаментозното лечение.
Ако симптомите присъстват въпреки провежданото адекватно лечение повече от 6 месеца следва да се обсъди терапевтична резистентност;

6. Какъв тип психотерапия е подходяща?

Психотерапията може да започне паралелно още от началото на медикаментозната терапия. Повечето проучвания показват по-добра ефективност при съчетаване на двата лечебни метода, в сравнение на всяка терапия самостоятелно. При наличие на агорафобия се прилага т.нар. метод на десензибилизация. Прилагат се техники, обучаващи пациента в правилно дишане и релаксация.


Други методи, свързани с повлияване на вътрешни конфликти, негативно мислене, семейни или професионални проблеми, могат да осигурят повлияване на предпоставките за възникване на пристъпите. Психотерапията не е „безобиден” метод на лечение. Трябва да бъде осъществявана от обучени терапевти - клнични психолози или психиатри със съответните допълнителни квалификации за провеждането й.