1. Диагноза

Рентгенография – при леките ЧМТ, при липса на съмнение за интракраниална увреда, рентгенографията е предпочитан метод със задоволителни информативност и себестойност.

Понякога е трудна диференциалната диагноза между фрактура и шев на черепните кости. Ето някои отлики:

Фрактури:

  • най-широката и част е в центъра и се стеснява при краищата
  • върви през външната и вътрешна ламина
  • най-често е темпоропариетално
  • обикновено е права линия

Сутури:

  • ширината е една и съща по цялата дължина
  • по-светла сянка на рентгенографии в сравнение с фрактурна линия
  • специфични анатомични локализации
  • не е права линия

КТ – дава допълнителна информация за мозъчната тъкан (контузии, хематоми и др.). Метод за избор при средна или тежка ЧМТ и при всички случаи, в които има съмнение за интракраниална увреда. Фрактурите се визуализират на костен прозорец.

ЯМР – дава допълнителна информация за мозъчната тъкан. Костните увреди се визуализират по добре на КТ. Паренхимните увреди се визуализират по-добре на ЯМР.

2. Компликации

Възможните усложнения при фрактура на черепния покрив, на черепната основа или при комбинирани фрактури са:

  • интракраниална хеморагия – епидурални, субдурални или интрацеребрални хематоми
  • ЧМН – чрез директна компресия или индиректно
  • инфекции – при открити проникващи фрактури
  • епилепсия
  • ликворея
  • съдови – каротидно-кавернозни фистули, травматични аневризми, тромбози
  • нарастваща фрактура (growing fracture) – нарастване на фрактурата с течение на времето. Наблюдава се при 0,5% от фрактурите при деца до 3 годишна възраст. Обяснява се с разкъсване на дурата и херниране на пулсиращата арахноидеа през фрактурата.
  • пневмоцефалия – когато е под налягане въздухът компримира мозъка – спешно състояние изискващо оперативно лечение.

3. Клиника

Клинично, линейните фрактури на черепния покрив могат да са напълно безсимптомни. Често се наблюдават характерните за мозъчната контузия главоболие, гадене и повръщане, амнезия и евентуално различни количествени промени в съзнанието (обнубилираност, сомнолентност, сопор, кома).

Трябва да се има предвид, че фрактурите могат да пресичат съдови бразди (най-често a. meningea media), съдови канали или венозни синуси и да станат причина епидурални хематоми или венозни синусни тромбози – тежки, застрашаващи живота усложнения, изискващи спешна интервенция.

4. Локален статус

При линейни фрактури на черепния покрив най-често се наблюдава подкожен хематом с или без разкъсно-контузна рана.

5. Анамнеза

Причината за линейните фрактури е травмата.

При деца най-често причина е падане от колело или от различна височина. Трябва да се има предвид и домашното насилие.

При възрастни най-чести причини са пътно-транспортно произшествие и насилие.

Болните могат да имат амнезия за различен период от време което да затрудни снемането на пълноценна анамнеза.

6. Увод

Линейните фрактури на черепния покрив са най-честия тип фрактури. Те са резултат от удар с тъп предмет с ниска енергия върху широка зона на черепа, при което се нарушава целостта на трите слоя на черепната кост.

Най-чести са фрактурите на темпоралната кост.

Отломъчните фрактури без разместване на фрагментите могат да се разглеждат като съвкупност от линейни фрактури.