1. Какво представлява дисекацията на аортата?

Дисекацията на аортата се причинява от разкъсването на най-вътрешния слой на аортата (интимата) или от кръвоизлив в средния и слой (медията), в резултат на което той се разслоява под действието на повишеното налягане в съда. Резултат е създаването на фалшиво (сляпо) пространство, в който започва да тече артериална кръв.

Това е едно спешно състояние, чиято навременна диагноза е от изключителна важност за живота на пациента.
Най-често патологичният процес засяга аортата и артериите, изхождащи от нея, което води до възникването на мозъчна, коронарна или друга исхемия (намалено кръвоснабдяване, в резултат на което кислородното насищане на тъканите и органите значително намалява).

2. Какви са причините за дисекация на аортата?

Причините за възникването на дисекация на аортата са разнообразни. В 80% от случаите причината е неадекватното лечение на артериалната хипертония. В други случаи се касае за усложнения на атеросклерозата, предишни операции, бременност. Макар и рядко причината за настъпването на заболяването може да бъде и синдромът на Марфан – наследствено заболяване, което се характеризира с недостатъчност на съединителната тъкан.

Дисекацията може да обхване различни части от аортата – предимно в началната и част или по-дистално. Рядко разслояването може да обхване аортата по цялото и продължение, което неминуемо води до фатален край. Често в патологичния процес се въвлича и аортната клапа с възникването на аортна инсуфуциенция (недостатъчно затваряне на аортната клапа).

3. Какви са симптомите на аортната дисекация?

Водещата симптоматика на заболяването включва остро настъпила силна болка в гърдите и гърба. Когато болката е локализирана предимно в гръдната област най-често се засяга изходящата част на съда, докато болката в гърба съответства на по-дистално засягане на аортата. Едновременно с това се наблюдава обилно изпотяване, задух, чувство на страх. Клиничната картина до голяма степен напомня тази на острия миокардия инфаркт, което води до чести диагностични и съответно терапевтични грешки.

4. Как се поставя диагнозата?

Някои инструментални изследвания подпомагат поставянето на правилната диагноза. На първо място рентгенографията показва разширение на аортата, но за съжаление тези промени се установяват едва в 40% от случаите. Торакалната ехокардиографията също подсказва патология на аортата, но със значително по-голяма диагностична стойност е трансезофагеалната ехокардиография, при която изследването на сърцето става чрез въвеждането на трансдюсер в хранопровода. По този начин изключително добре се визуализира аортата и нейната стена. Компютърната томография с контрастно вещество и магнитният резонанс също има значение за поставянето на диагнозата, но те изискват време, което е свързано с повишен риск за пациента.

5. Какво е поведението при аортна дисекация?

От изключително значение е бързото и адекватно лечение на дисекацията на аортата. Ненавреме установена, тя за кратко време води до летален изход. Когато патологичният процес засяга началната част на аортата най-добрият терапевтичен подход е оперативното лечение; когато разслояването е обхванало по-дисталната и част може да се предпочете консервативно лечение. Важно е лечение на артериалната хипертония, прилагането на вазодилататори и бета-блокери.

И все пак смъртността при дисекацията на аортата остава сравнително висока – 40-50%.Най-често това се дължи на неразпознаване на болестта, друг път причината е неправилното терапевтично поведение.