1. Какво представлява синдромът на дразнимото черво?

Синдромът на дразнимото черво или т.нар. колон иритабиле представлява нарушение в чревния мотилитет, което се проявява с рецидивиращи гастроинтестинални нарушения без наличието на органични причини.

Заболяването е широко разпространено в световен мащаб. По-често боледуват жените. Обикновено първите симптоми се появяват на 30-50 годишна възраст.

2. Кои са причините са възникването на синдрома на дразнимото черво?

Все още не са изяснени точните механизми на възникване на заболяването. Най-често се дискутират следните възможни етиологични фактори:

  • стрес
  • психически проблеми
  • предхождаща тежка гастро-интестинална инфекция
  • непоносимост към определени храни

Най-вероятно за проявата на заболяването са необходими съчетанието на няколко фактора, които заедно да доведат до характерната клинична картина на синдрома на дразнимото черво.

3. Как протича синдромът на дразнимото черво?

Най-често болестта протича със следните оплаквания:

  • болка или дискомфорт в корема – най-често в областта на пъпа, която намалява за кратко след дефекация
  • подуване на корема – обикновено се появява пред деня, докато сутрин липсва. Дължи се на намаления толеранс към произвежданите в червото газови колекции, а не на повишеното им образуване.
  • редуване на запек с диария – обикновено запекът (под запек се има предвид по-малко от 3 дефекации на седмица) е продължителен и мъчителен. Често той се съпровожда с упорити и болезнени позиви за дефекация. Често изпражненията са твърди или изтънени като молив. След упорития запек следва период на диария, придружен с множество газове.
  • горно-диспептични оплаквания – парене, гадене, повръщане. Те се срещат значително по-рядко.
Характерно за заболяването е обострянато на симптомите по време на стрес, при менструален цикъл.

4. Как се поставя диагнозата на заболяването?

Най-важното условие за поставянето на диагнозата е изключването на каквато и да е органична причина за описаните симптоми и персистиране на  оплакванията повече  от 3 месеца. Най-често прегледът не показва никакви патологични отклонения. Понякога може да се установи болезненост в областта на корема, която обаче е твърде неспецифична.

За изключване на органичен произход на оплакванията е необходимо провеждането на редица изследвания – лабораторни и биохимични изследвания, абдоминална ехография, колоноскопия, фиброгастроскопия. Едва след това може да се мисли за функционално нарушение на чревния пасаж. Ако симптомите на чревен дискомфорт, подуване на корема, продължителен и мъчителен запек продължават повече от 3 месеца, твърде вероятно е да се касае именно за синдрома на дразнимото черво.

5. Как се лекува синдрома на дразнимото черво?

Лечението на синдрома на дразнимото черво е продължителен процес. Обикновено той включва прилагането на различни медикаментозни средства и  на някои психологични подходи. Най-важно е правилният режим на хранене. Храненето трябва да е бавно, продължително и по възможност през равни интервали. Трябва да се избягват газирани напитки, изкуствени подсладители, кофеин, алкохол, мазна храна, фасул.

Още в началото е удачно прилагането на фибри, които не само подпомагат чревния пасаж, но и  намаляват дехидратацията на фекалиите и нормализират консистенцията им.
В някои случаи се използват и мускулните релаксанти, които намаляват моторната активност на червата и така подобряват оплакванията.

Особено полезно при пациенти, при които се наблюдава обостряне на оплакванията по време на стрес, е психотерапията.
Установено е, че в 33% от случаите симптомите, свързани със синдрома на дразнимото черво, намаляват постепенно и изчезват с времето при правилно провеждана терапия