1. Класификация

Според използваната у нас класификация (по Г. Савов) фрактурите на черепните кости се разделят на:

1. Фрактури на черепния покрив (калварията)

2. Фрактури на черепната основа

  • фрактури на предна черепна ямка
  • фрактури на средна черепна ямка
  • фрактури на задна черепна ямка

3. Смесени фрактури

Фрактурите могат да бъдат открити и закрити в зависимост от това дали е запазена целостта на меките тъкани.

Фрактурите могат да бъдат проникващи и непроникващи в зависимост от това, дали е запазена целостта на твърдата мозъчна обвивка (dura mater).

2. Анатомия

Черепният покрив (calvaria) се състои от спонгиоза (диплое) покрита от два слоя ламина екстерна (1.5 мм) и ламина интерна (0.5мм). Диплоето е редуцирано или отсъства в областите на черепа покрити с мускули – темпорална и окципитална кости. Тези зони са по-тънки и съответно по-предразположени към фрактури. Сами по себе си фасциите и мускулите на скалпа осигуряват допълнителна защита на черепа.

От черепната основа най-неустойчива е средна черепна ямка (СЧЯ) поради множество отвори. Други места предразположени към фрактури са ламина криброза и покрива на орбитите на предна черепна ямка.

3. Статистика

Черепно-мозъчната травма (ЧМТ) е най-често срещаното неврохирургично заболяване. Това е най-честата причина за смърт във възрастовата група до 45г. и третата по честота причина (след сърдечно-съдовите и онкологични заболявания) в групата 45-60г. ЧМТ представлява значим медицински и социален проблем.

Около 1% от болничните приеми във Великобритания са по повод на ЧМТ.

Около 23% от болните с ЧМТ са с фрактура на черепа.

4. Увод

Черепната фрактура често съпътства черепно-мозъчната травма.

Клинично, фрактурата на черепа може да протече напълно безсимптомно, а в други случаи - да предизвика застрашаващи живота състояния.

Дори при най-благоприятен клиничен ход се приема, че при фрактура на черепа има и контузия на мозъка. Аргументацията на това твърдение е, че сила, която е предизвикала счупване на костите на черепа неминуемо е увредила и мозъка. Същевременно, при 90% от фрактурите не се доказва увреда на мозъчния паренхим, а в 50% от случаите с доказана увреда, не се наблюдава фрактура.

Поради значителната честота и възможните животозастрашаващи увреждания е важно черепната фрактура да бъде подозирана при черепно-мозъчната травма.