4. Как се лекува синдромът на хронична умора?

Синдромът на хроничната умора няма специфично лечение, но могат да се вземат мерки за преодоляване на проблема. У някои пациенти състоянието продължава месеци, дори години. Повечето обаче се излекуват или се настройват да живеят с него. Какво ще препоръча лекарят?
Промени в начина на живот - по-добре би било да забавим темпото, да избягваме тежки физически натоварвания или психически стрес. Това ще спести енергия за по-важни задачи.

  • умерени, но постоянни физически упражнения - подходяща е помощта на физиотерапевт, контролиращ двигателната дейност и постепенно увеличаващ натоварването. Ходенето пеша е един удачен метод за балансиране на активността и почивката
  • терапия на проблеми от психиатрично естество – например депресия. Тя може да бъде овладяна както медикаментозно, така и с поведенческа терапия. Лекарства за избор са трициклични антидепресанти като amitriptyline, desipramine, nortriptyline, както и инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs) – fluoxetine, sertraline и др.
  • при наличие на съпровождаща болка се прилагат препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства
  • ако пациентът има алергична симптоматика се предписват антихистаминови средства
  • хипотонията се овладява медикаментозно при нужда
Важно за пациентите е да се научат да живеят нормално въпреки симптомите, да планират деня си в зависимост от това кога се чувстват по-добре. Това което те сами могат да направят за себе си е:
  • да ограничат до минимум стреса
  • да осигурят достатъчен сън, както и да си лягат и стават по едно и също време, а също и да избягват следобедните дремки
  • да спортуват умерено, но редовно
  • да се хранят балансирано, с прием на достатъчно течности, ограничаване на вредните навици – кафето и цигарите

Не трябва да забравяме, че емоционалната подкрепа е важен етап в „терапията” . Клиниката на синдрома на хроничната умора е индивидуална за всеки пациент. Някои се възстановяват напълно, у някои картината продължава с години и цялостно възвръщане към предишния начин на живот е по-трудно постижимо.