Тютюнопушенето - порок от столетия

1. От къде произхожда растението и употребата му?

Местното американско население е отглеждало тютюна много преди той да се появи в Европа, донесен от Христофор Колумб. Още старите шамани са го използвали в своите ритуали поради неговите халюциногенни свойства. Те се дължат на съдържащите се в растението алкалоиди хармин и норхармин, чиято концентрация в дима е 100 пъти по-висока от тази в самите листа. Използваният за масова употреба по света тютюн, разбира се е много по-слаб, а и количеството е многократно по-малко в сравнение с това, използвано от шаманите. Друго приложение той е намирал и като лекарство, включително и обезболяващо. Дъвченето на тютюн се е смятало за лек при зъбобол.

След като през 15-ти век растението е донесено в Европа от моряците на Христофор Колумб, то започва да се отглежда из целия континент. Причина за бързото му разпространяване е предполагаемият лечебен ефект. През 17-ти век тютюнът се разменял и вместо пари. През същото време вече се появяват и първите съмнения, че чудното растение може би сериозно уврежда здравето. Не много късно след това става ясно, че отказването от този навик изобщо не е толкова лесно. През годините все повече учени разкриват химичния състав на тютюневия дим. Едва през 1826г е открит никотинът.

Най-масовата форма за употребата на тютюна по това време е била пурата. В западните американски щати било разпространено дъвченето му. Чак в началото на 20-ти век цигарата набира преднина пред пурата като най-достъпен и масов продукт. Основната реклама на фирми производители се провежда по телевизията. Скоро след първите доклади относно вредата от тютюнопушенето (през 70-те години на 20-ти век) законът не само я спира, но и се появяват първите съобщения към хората относно отрицателния ефект на цигарения дим върху човешкото тяло.

2. Какво съдържат цигарите?

Цигарите съдържат различни видове изсушени тютюневи листа, най-често с различно никотиново съдържание, както и ”пълнители”, направени от други части на растението (напр. стеблото), които така или иначе са непотребни. За да бъде по-приятно пушенето, се прибавят и някои добавки –  захари, ароматизатори, овлажнители. На пръв поглед те изглеждат доста безобидни, но запалени се превръщат в куп други токсични съединения, особено вредни когато се комбинират. Вид мярка срещу вредата от пушенето са въведените за пръв път през 50-те години на миналия век филтри. Направени от целулоза, те задържат част от катрана и дима.
 
Цигареният дим съдържа над 4000 вещества, действащи като иританти или канцерогени. Част от него се инхалира от пушачите, част бива издишан, което оказва въздействие и на околните въздържатели, т.нар. пасивни пушачи. Както всеки друг дим, така и този представлява дисперсна среда, съставена от газове и частици. Някои от опасните газове са въглероден окис, азотните окиси, цианиди, амини, формалдехид, акролеин, амоняк, ацетон и др. Химичната природа на частиците е разнообразна – никотин, фенол, пирен и бензпирен, бензантрацен, фенантрен, анилин, както и още много съединения, влизащи в състава на т. нар катран. Особено внимание трябва да се обърне на съединението бензпирен диол епоксид (BPDE), с доказан ефект върху ключов тумор-супресорен ген. Въглеродният окис е газ без миризма и цвят, афинитетът на хемоглобина към който е многократно по-висок от този към кислорода. Така се понижава и доставянето на кислород до всички тъкани, включително и най-нуждаещите се – нервна и миокардна.

Никотинът е алкалоид, предизвикващ зависимост подобно на хероина и кокаина. Може би не знаем колко е опасен, но един пример би ни дал добра представа за силата му - 60мг, поставени върху езика, могат да убият човек за минути. При запалването на цигарата той се изпарява и бива инхалиран от пушача, след което бързо се разпространява в цялото тяло, а до мозъка – за по- малко от 20сек. Така, чрез въздействието си върху централна нервна система, той ускорява сърдечната честота, повишава кръвното налягане и увеличава кислородната консумация на миокарда.

3. Какво е засягането на сърдечно-съдовата система?

Съществуват сериозни доказателства от медицинска гледна точка, че злоупотребата с тютюн е свързана с редица заболявания и състояния. Пушенето въздейства на почти всеки орган в тялото, влошава качеството на живота и намалява очакваната му продължителност и е основна причина за предотвратима смъртност засягаща всяка възрастова група - от неродени деца до преклонна възраст.

Сърдечносъдовата система система е засегната от високия LDL-холестерол и триглицериди и повишените стойности на артериалното налягане. Тютюнопушенето е водещ фактор в развитието на исхемичната болест на сърцето (ИБС). При нея, вследствие редуциране или прекъсване кръвоснабдяването на миокарда, се изявява клиничната симптоматика на стабилната и нестабилната стенокардия до сърдечен инфаркт. Доказано е, че пушачите (особено жените) са с 2-3 пъти по-голям риск за внезапен сърдечен инцидент от непушачите. Той е повишен дори и при тези, палещи минимален брой цигари дневно. Ефектът на тютюна се изразява в увеличаване сърдечната честота и кислородна консумация на фона на редуциран капацитет за окисление на хемоглобина поради инхалирания въглероден окис. Регистрира се и завишени стойности на фибриноген и тромбоцитите (риск от тромбоза). Само по себе си тютюнопушенето предизвиква и липидемия, вторият от изброените рискови фактори.

На патоморфологично ниво се наблюдава отлагане на липиди в съдовата стена, увеличаване ригидността и, ограничаване потока от кръв, както и оформяне на подходящ терен за развитие на тромбоза с последващо тотално прекъсване кръвоснабдяването на  подлежащата тъкан. Друга клинична изява на атеросклерозата, освен ИБС, е инсултът, водещ до тежки инвалидизации или смърт. Периферната съдова болест пък води до атрофични и функционални изменения в крайниците, които игнорирани могат до доведат до некроза и необходимост от ампутация.

Друго заболяване на крайниците, но засягащо малки и средни артерии и вени е болестта на Бюргер. Изключително силна е взаимовръзката между страстното тютюнопушене и клиниката й. Среща се при млади мъже между 40 и 45 г. възраст.

Повече за исхемичната болест на сърцето и миокардния инфаркт можете да намерите ТУК.

4. Какво е канцерогенеза?

Канцерогенеза - безспорна е връзката между тютюнопушенето и рак на дихателните пътища и белите дробове. Наред с тях обаче, у пушачите се наблюдава с по-голяма честота злокачествено засягане и на хранопровода и стомаха, панкреаса и черния дроб, пикочния мехур и бъбреците.

Ракът на белия дроб, заедно с този на дебелото черво и гърдата у жените си делят челните места по честота на неоплазми в света. С увеличаване консумацията на тютюн през годините, се увеличава и разпространението му. След като навикът бе усвоен масово и от жените през последните десетилетия, честотата му при тях се изравнява с тази у мъжете. Рискът при пушачите е пропорционален на началната възраст и броя цигари, консумирани дневно. Отказването им преди настъпване на средната възраст многократно го намалява. С подчертано по-висока честота сред пушачи, особено употребяващи пури и лули, е и ракът на устните и устната кухина, на ларинкса и хранопровода.

Повече за рака като заболяване можедте да намерите ТУК.
Повече за рака на белите дробове можете да намерите ТУК.
Помвече за рака на дебелото черво можете да намерите ТУК.

5. Какво е хронична обструктивна белодробна болест?

Хроничната обструктивна белодробна болест е необратимо прогресиращо заболяване, съчетаващо хроничен бронхит и белодробен емфизем. От една страна при него има ограничаване на алвеоларната вентилация, поради намалената проходимост на пътищата, от друга - нарушена дифузия на газовете в алвеолите, вследствие тяхната деструкция. Това води до хронична дихателна недостатъчност.

Състоянието е изключителна рядкост при непушачи, а тежестта му е пропорционална на интензивността на тютюнопушене.

Повече информация за хроничната обструктивна белодробна болест можете да намерите ТУК.

6. Какъв е ефекта на пушенето върху репродуктивната функция?

Особено внимание трябва да се обърне и на въздействието на тютюна върху женския и мъжкия фертилитет. Жените пушачи зачеват много по-трудно, а спермата на мъжете съдържа намален брой сперматозоиди и процентът на малформираните е по-голям в сравнение с този при непушачи. Нерядко има оплаквания и от еректилна дисфункция, дължаща се на дегенеративни изменения в съдовете на пениса.