1. Какво представляват статините?

Статините са основен  вид медикаменти, които намаляват стойността на холестерола, в резултат на което забавят развитието на атеросклерозата – заболяване на съдовете, в хода на което в тях се отлагат плаки, стеняващи лумена им и така намаляващи кръвоснабдяването на тъканите и органите. Атеросклерозата е патологично състояние, чието развитие започва още от детска възраст, но едва при възрастите тя се проявява клинично най-често под формата на остро възникнал миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.

Понастоящем статините се приемат за най-ефикасния метод за ограничаване  на атеросклеротичния процес и по този начин те се превръщат в златен стандарт в лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Освен това е доказано, че в значителна степен препаратите намаляват кардиоваскуларния риск  у проблемни пациенти, което подобрява както прогнозата на самото заболяване, така и качеството на живот на тези пациенти. 

Статините са медикаменти, които инхибират определен ензим в организма (хидрокси метилглутарил КоА редуктаза), в резултат на което понижават нивото на общия холестерол и на LDL-холестерола (т.нар. „лош” холестерол) – двата основни рискови фактори за развитието на атеросклерозата. От друга страна те повишават „добрия” холестерол – HDL-холестерола, играещ протективна роля срещу образуването на атеросклеротичните плаки, като едновременно с това и понижават стойностите на триглицериди. Този вид медикаменти стабилизират атероматозните плаки, образувани в съдовете, като водят до тяхната регресия и намаляват възможността за тяхното руптуриране (разкъсване). По този начин  статините представляват един ефикасен метод на борба с атеросклерозата, която стои в основата на острите коронарни синдроми.

2. Кои са основните препарати, които се използват?

Основните препарати, които влизат в групата на статините, са:

  • аторвастатин (сортис, аторис)
  • флувастатин (лескол)
  • ловастатин (мевокор)
  • правастатин (липостат)
  • симвастатин (зокор)
Смята се, че между отделните медикаменти няма съществена разлика в действието, тъй като механизмът на повлияване при всички тях е еднакъв – инхибиране на важния за холестероловата синтеза ензим. Въпреки това според най-нови изследвания аторвастатинът се определя като статина с най-голям холестерол-понижаващ потенциал.

3. Кои пациенти трябва да използват статини?

Всички статини имат висок афенитет към плазмените белтъци, метаболизират се в черния дроб, като пикът на тяхното усвояване от организма е в късните вечерни часове. Поради тази причина статините се препоръчва да бъдат приемани вечер преди лягане.
Основното показание за прием на медикаментите е отчитането на стойности на общия холестерол над 5 ммол/л и/или стойност на LDL-холестерола над 3ммол/л. В тези случаи рискът от възникване на остър коронарен инцидент е повишен и приемът на статините води до неговото значително редуциране. Основните групи пациенти, които следва да бъдат на подобна понижаваща холестерола терапия, са:
  • пациенти с преживян миокарден инфаркт
  • пациенти, страдащи от нестабилна стенокардия
  • пациенти след коронарна хирургия или ангиопластика
  • пациенти с друга форма на атеросклероза, например преживян мозъчен инсулт – понастоящем се провеждат изследвания,   стремящи се да установят в каква степен статините повлияват прогнозата и развитието на мозъчните инсулти
  • пациенти със захарен диабет
  • пациенти, страдащи от наследствено нарушение на липидната обмяна, в резултат на което имат изключително високи стойности на общия холестерол (т.нар. фамилна хиперхолестеролемия)
Във всички тези случаи спазването на диетичен режим самостоятелно би довело до намаляване на изходните стойности на холестерола едва с 10-15% - резултат, крайно недостатъчен за подобряване състоянието на пациента. Ето защо прилагането на статините в посочените примери е задължително с цел протекция и подобряване живота и прогнозата на пациента.

4. Какви са страничните действия на статините?

Освен изключително полезни, статините са и сигурни медикаменти. При тях рядко се наблюдават странични реакции за разлика от голяма част от медикаментите, прилагани в кардиологичната практика.

В редки случаи те водят до симптоми от страна на гастро-интестиналния тракт като запек, флатуленция, метеоризъм. Понякога причиняват и главоболие. В 0,5 до 1 % от случаите има данни за повишаване стойностите на чернодробните ензими в хода на прием на статини. При по-малко от 0,1% от пациентите се наблюдават прояви на рабдомиолиза и миозит, характеризиращи се с изменение в стойността на ензима креатинкиназа.

В тези случаи преустановяване приема на медикамента води до бързо възстановяване и отшумяване на симптомите. Трябва да се отбележи, че по-често тези странични реакции са резултат на приема на високи дози статини и не зависят от вида на препарата – дали се касае за аторвастатин или  симвастин.

5. Колко време продължава лечението със статини?

По отношение на правилното лечение със статините трябва да се има предвид, че то трябва да бъде постоянно и продължително. Обикновено един месец след започване на терапията трябва да се направи нов липиден профил, който да установи дали има промяна в липидния статус. При липса на такава се преминава към повишаване на дозата статин, но с уговорката за следене на чернодробната и мускулна функция.

Целта на лечение е достигане на нива на общия холестерол под 5 ммол/л и стойност на LDL-холестерола под 3 ммол/л. Обикновено този резултат се постига 1-2 месеца след започване на терапията, но единствено продължителното и стриктно приемане на медикамента гарантират дълготрайна и надеждна протекция на организма срещу възникването на остри коронарни синдроми.