1. Какво е лечението на алергичния ринит?

Лечението трябва да започне с мерки за избягване контакта с алергена. При сезонния алергичен ринит това включва следните мероприятия:

  • да се следят седмичните и месечните прогнози за поленовата концентрация в населеното място
  • да не се излиза навън и да се държат затворени прозорците по време на високата поленова концентрация, най-вече сутрин
  • климатична инсталация в дома и на работното място
Кърлежите на домашния прах са основен причинител на целогодишния алергичен ринит. Развиват се добре при висока влажност, и при температура 18-28 градуса. Фекалните им частици са по-антигенни от самите кърлежи. Загиват при висока температура (при пране над 60 градуса) и замразяване на -20 градуса (във фризер). Мерките, които могат да се вземат срещу тях са следните:
  • намаляване влажността в дома
  • махане на килимите
  • затваряне на дюшеците в непроницаеми калъфи с цип
  • пране на спалното бельо – над 60 градуса веднъж на 1-2 седмици
  • грижливо почистване на спалното бельо всяка седмица с прахосмукачка
  • децата не трябва да спят с плюшените си играчки; те трябва редовно да се почистват с прахосмукачка и да се държат във фризер през нощта
Епидермалните алергени от домашните любимци (котка с най-голямо значение, куче, морско свинче, домашни птици) са косми, пърхот и пера. Мерките срещу тях са следните:
  • отстраняване на животните от дома - дори при тази сурова мярка са необходими още около 6 седмици за отстраняване на космите от жилищните помещения
  • котката да няма достъп до спалнята
  • ако не може да се отстрани по емоционални причини, котката да се къпе поне 1 път седмично
Мерките срещу плесените са:
  • да се намали влажността в дома
  • обработка с белина на съдържащите плесен места – плочките в банята, дограмата на прозорците, влажните стени
Медикаментозното лечение е симптоматично, но с него се постига най-добър резултат в острата фаза на алергичен ринит. В лечението на алергичен ринит се прилагат следните фармакологични средства:
  • антихистамини
  • алфа-адренергични агонисти
  • кромони
  • антихолинергични средства
  • глюкокортикостероиди – локални и системни
Адекватното лечение на алергичен ринит трябва да се разглежда като важен елемент от лечението и контрола на бронхиалната астма и е част от профилактиката.

2. Какво е мястото на имунотерапията за лечението на алергичен ринит?

Алергенната имунотерапия (АИТ) е единственото налично в момента етиологично лечение на алергичните заболявания. Тя е въведена за лечение на алергичен ринит през 1911г. АИТ е инжектиране на постепенно увеличаващи се дози алергенен екстракт за потискане на симптомите на алергичната болест. АИТ може да се прилага заедно с всички останали форми на лечение за пълното овладяване на симптомите на болестта. Основният риск при АИТ е анафилаксията. Оптималната продължителност на АИТ все още е неизвестна. Ефективността на АИТ е много по-голяма при пациенти със сезонен ринит, отколкото при такива с целогодишен. АИТ е ефективна в ранните фази на елергичната болест, преди да са настъпили необратими промени в структурата на дихателните пътища.
Индикациите за провеждане на АИТ са:

  • ако отстраняването или избягването на контакт с алергена е невъзможно – най-често при сенна хрема
  • ако медикаментозното лечение е слабо ефикасно или има значителни странични действия
  • ако е налице анамнеза за най-малко 2 сезона при сезонния алергичен ринит и най-малко 6 месеца при целогодишния алергичен ринит
  • ако положителните кожно алергични проби корелират с ринитните симптоми
АИТ се прилага подкожно, локално в носа и под езика с последващо поглъщане.
Контраиндикации за АИТ са:
  •  възрастни болни с генерализирана атеросклероза и ритъмни сърдечни разстройства
  •  болни, които се лекуват с бета-блокери
  •  болни с автоимунно заболяване
  •  бременност
  •  деца под 5 години
  •  при липса на сътрудничество и мотивация от страна на пациента
Ефектът от АИТ може да се наблюдава още първата година (след шестия месец), а продължителността е като правило от 3 до 5 години.

3. Показано ли е хирургично лечение при алергичен ринит?

При средно и тежко изразени патологични промени на лигавицата на носа и околоносните кухини е за предпочитане да се приложат оперативни техники с оглед постигане на трайно подобрение на носното дишане. Ендоназалната хирургия се е наложила като реален способ за подобрение на дренажа и вентилацията при възпалителни и алергични заболявания на носа и синусите. Независимо от много добрите резултати към оперативна интервенция трябва да се пристъпва едва след изчерпване на всички съвременни възможности за консервативно лечение.

4. Какво е влиянието на заболяването върху психиката на болния?

Подобно на всички хронични заболявания и алергичния ринит води до определени психосоматични проблеми. Така например F.B. Michel е установил, че болните с алергичен ринит се владеят добре, запазват психична стабилност, преодоляват лесно социалния дискомфорт, провокиран от алергичните симптоми, за разлика от болните с бронхиална астма, които често формират психофизиологична регресия, имат крещяща необходимост от емоционална обвързаност и страх от изпитанията на живота.

Болните пък с атопичен дерматит според същия автор са подчертано зависими, нуждаят се от протекция и са себенеуверени. Изследванията при алергично болни показват повишена тревожност и депресивни състояния, доминиращо недоверие, хронично прикриване на чувствата и капсулиране на вътрешни конфликти.

Алергично болните са затруднени в изграждането на трайно емоционално ангажиращи връзки и трудно разбират проблемите си поради нарушена самооценъчна способност. Личностовият профил на тези болни показва доминиране интровертността, невротизма и агресивното недоверие.