1. Какво е лечението на алергичния ринит?
Лечението трябва да започне с мерки за избягване контакта с алергена. При сезонния алергичен ринит това включва следните мероприятия:
- да се следят седмичните и месечните прогнози за поленовата концентрация в населеното място
- да не се излиза навън и да се държат затворени прозорците по време на високата поленова концентрация, най-вече сутрин
- климатична инсталация в дома и на работното място
- намаляване влажността в дома
- махане на килимите
- затваряне на дюшеците в непроницаеми калъфи с цип
- пране на спалното бельо – над 60 градуса веднъж на 1-2 седмици
- грижливо почистване на спалното бельо всяка седмица с прахосмукачка
- децата не трябва да спят с плюшените си играчки; те трябва редовно да се почистват с прахосмукачка и да се държат във фризер през нощта
- отстраняване на животните от дома - дори при тази сурова мярка са необходими още около 6 седмици за отстраняване на космите от жилищните помещения
- котката да няма достъп до спалнята
- ако не може да се отстрани по емоционални причини, котката да се къпе поне 1 път седмично
- да се намали влажността в дома
- обработка с белина на съдържащите плесен места – плочките в банята, дограмата на прозорците, влажните стени
- антихистамини
- алфа-адренергични агонисти
- кромони
- антихолинергични средства
- глюкокортикостероиди – локални и системни
2. Какво е мястото на имунотерапията за лечението на алергичен ринит?
Алергенната имунотерапия (АИТ) е единственото налично в момента етиологично лечение на алергичните заболявания. Тя е въведена за лечение на алергичен ринит през 1911г. АИТ е инжектиране на постепенно увеличаващи се дози алергенен екстракт за потискане на симптомите на алергичната болест. АИТ може да се прилага заедно с всички останали форми на лечение за пълното овладяване на симптомите на болестта. Основният риск при АИТ е анафилаксията. Оптималната продължителност на АИТ все още е неизвестна. Ефективността на АИТ е много по-голяма при пациенти със сезонен ринит, отколкото при такива с целогодишен. АИТ е ефективна в ранните фази на елергичната болест, преди да са настъпили необратими промени в структурата на дихателните пътища.
Индикациите за провеждане на АИТ са:
- ако отстраняването или избягването на контакт с алергена е невъзможно – най-често при сенна хрема
- ако медикаментозното лечение е слабо ефикасно или има значителни странични действия
- ако е налице анамнеза за най-малко 2 сезона при сезонния алергичен ринит и най-малко 6 месеца при целогодишния алергичен ринит
- ако положителните кожно алергични проби корелират с ринитните симптоми
Контраиндикации за АИТ са:
- възрастни болни с генерализирана атеросклероза и ритъмни сърдечни разстройства
- болни, които се лекуват с бета-блокери
- болни с автоимунно заболяване
- бременност
- деца под 5 години
- при липса на сътрудничество и мотивация от страна на пациента
3. Показано ли е хирургично лечение при алергичен ринит?
При средно и тежко изразени патологични промени на лигавицата на носа и околоносните кухини е за предпочитане да се приложат оперативни техники с оглед постигане на трайно подобрение на носното дишане. Ендоназалната хирургия се е наложила като реален способ за подобрение на дренажа и вентилацията при възпалителни и алергични заболявания на носа и синусите. Независимо от много добрите резултати към оперативна интервенция трябва да се пристъпва едва след изчерпване на всички съвременни възможности за консервативно лечение.
4. Какво е влиянието на заболяването върху психиката на болния?
Подобно на всички хронични заболявания и алергичния ринит води до определени психосоматични проблеми. Така например F.B. Michel е установил, че болните с алергичен ринит се владеят добре, запазват психична стабилност, преодоляват лесно социалния дискомфорт, провокиран от алергичните симптоми, за разлика от болните с бронхиална астма, които често формират психофизиологична регресия, имат крещяща необходимост от емоционална обвързаност и страх от изпитанията на живота.
Болните пък с атопичен дерматит според същия автор са подчертано зависими, нуждаят се от протекция и са себенеуверени. Изследванията при алергично болни показват повишена тревожност и депресивни състояния, доминиращо недоверие, хронично прикриване на чувствата и капсулиране на вътрешни конфликти.
Алергично болните са затруднени в изграждането на трайно емоционално ангажиращи връзки и трудно разбират проблемите си поради нарушена самооценъчна способност. Личностовият профил на тези болни показва доминиране интровертността, невротизма и агресивното недоверие.