1. Какво представлява епилепсията?
Епилепсията е хронично заболяване на мозъка с различна етиология, проявяващо се с повтарящи се пристъпи, които често се придружават от нарушения на съзнанието.
Епилепсията е едно от най-честите заболявания на нервната система.
Голямото й значение се определя от няколко фактора:
- широко разпространение - 4-10 на 1000 души население
- висока заболеваемост
- хронично развитие
- дългогодишно лечение - средната продължителност на заболяването е около 13 години
- преобладаване в детска възраст - 50% от случаите започват до 10 годишна възраст, а 70% до 20 год.
Епилепсията се числи към тъй наречените мултифакторни заболявания. Тя се отнася към болестите на предразположението, като наследствената предразположеност се реализира в болест при допълнителни мозъчни увреждания. Причини за възникването на епилептичните пристъпи могат да бъдат аномалии в развитието на мозъка, черепно-мозъчни травми преди или след раждането, съдови малформации, мозъчни тумори, паразити на мозъка, енцефалити, метаболитни нарушения и др. В част от случаите не може да бъде разкрита външна увреда. При тях ролята на генетичия фактор е преобладаваща.
Проявите на епилепсията са разнообразни.
Различават се:
- големи епилептични припадъци
- малки епилептични припадъци
- огнищни припадъци
