1. Как е регламентирана трансплантационната процедура?

По целия свят десетки хиляди хора чакат за присаждане на органи – тяхната съдба се определя от развитието на трансплантологията в съответния регион от света, както и от законодателството, което регламентира правните устои на тази наука и практика.

Трансплантацията на органи у нас често е в центъра на полемиките – задължение на здравната система или бизнес на частни лица, законно или незаконно явление, хуманен акт или незачитане на личността, религията и прочие. Като резултат този важен дял на медицинската наука се развива мудно и много пациенти физически не дочакват да им се присади орган – факт е, че първата трансплантация на черен дроб е извършена близо 40 години след откриването на този метод.

Широкообсъждана в медийното пространство тема, трансплантацията на органи у нас се регламентира от „Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки

Обн., ДВ, бр. 83 от 19.09.2003 г. Според този закон е създадена Националната система за трансплантация, която включва държавни органи и лечебни заведения, извършващи дейности, свързани с организацията, управлението и контрола на трансплантационния процес.

Всеизвестен факт е, че чакащите за органи пациенти са в пъти повече от наличните органи – за нашата страна, например, при над 600 пациенти с бъбречна недостатъчност в списъка на чакащи, за миналата година са направени 31 бъбречни трансплантации. НАРЕДБА № 17 от 27.05.2004г. определя условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи в този списък.
 
Държавите-членки на Съвета на Европа и други държави от Европейската общност, подписват „Конвенция за защита на правата на човека и човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината” – Овиедо, 04 април 1997г. Според нейния чл.2. „Върховенство на човека - интересът и благото на човека имат преимущество над интереса на обществото или този на науката”.

2. Каква е по-интересната статистика?

Някой интересни факти за органната трансплантация:

  • през 1900 г. се извършват първите експериментални присаждания на бъбреци
  • през 1902г. е извършена е първата ксенотрансплантация на бъбрек от свиня от Е. Улман
  • първото присаждане на бъбрек от труп е направено през 1931 г. от Ю. Вороной
  • първата операция за присаждане на изкуствено сърце датира от 1937 г. и е направено от В. Демихов
  • първите успешни трансплантации на бъбреци от живи донори прави Д. Хюм през 1952 г.
  • през 1967 г. Клод Бернар прави първото в света присаждане на сърце. Следващата 1 година са извършени 101 подобни операции
  • през 1982 г. IХ световен конгрес на трансплантолозите отчита повече от 700 присадени сърца
  • първите 3 чернодробни трансплантации са извършени от Томас Старцл при деца, в Денвър, САЩ, 1963 г.
  • първата чернодробна трансплантация у нас се извърши на 18.11.2004г. – в  Университетската болница Лозенец в София, където се присади черен дроб на седеммесечната Памела Пенкова от град Кула
  • броят на българските граждани, декларирали съгласието си да им се вземат органите за трансплантация (в случай на внезапна или мозъчна смърт) са по-малко от нуждаещите се само от бъбречна трансплантация – 468 на над 600 нуждаещи се. Това става с декларация в свободен стил пред личния лекар

3. Какви са изискванията за извършването на трансплантация?

Оперативната интервенция, свързана с взимането на органи и тъкани от донор се нарича експлантация. Тя може да се извърши върху жив пациент, пациент в мозъчна смърт или починал (трупен донор). Освен сърце, черен дроб и бъбреци се експлантират и кости, кожа, сухожилия, очни роговици и др. У нас такива операции се извършват на строго регламентирани места - тъканна банка "Остеоцентър-България" ЕАД, МБАЛСМ "Пирогов", МБАЛ" Царица Йоанна".

Основен обект на органно донорство са пациентите с мозъчна смърт. Това е границата, след която не съществува човешката личност. Мозъчната смърт се определя от следните критерии /Наредба №1, чл.4 на МЗ от 1986г./:

  • пълно и трайно отсъствие на съзнание
  • мозъчна арефлексия (липса на рефлекси)
  • двустранно разширени очни зеници и липса на зенична реакция на светлина
  • трайно отсъствие на спонтанно собствено дишане, изискващо изкуствена вентилация на белите дробове
  • отсъствие на всички видове реакции на болкови дразнения в областите, инервирани от черепно-мозъчните нерви
  • липса на мускулен тонус
Мозъчната смърт е настъпила, ако съвкупността от посочените клинични критерии се запази непроменена в срок не по-малко от 24 часа от времето на констатирането и. Според изискванията на чл.5 от Наредбата, мозъчна смърт се установява от комисия от трима лекари: реаниматор, невролог/неврохирург и специалист по основното заболяване предизвикало мозъчната смърт. Диагностиката на мозъчна смърт протича в два етапа, включващи оценка на специфични клинични и неврологични симптоми, и провеждането на апаратни изследвания.
 
Трансплантацията на органи в България предстои да се развива, да се популяризира сред обществото и да се изграждат организационни структури, подпомагащи осигуряването на подходящи органи и тъкани за нуждаещите се пациенти.