1. Как е регламентирана трансплантационната процедура?

По целия свят десетки хиляди хора чакат за присаждане на органи – тяхната съдба се определя от развитието на трансплантологията в съответния регион от света, както и от законодателството, което регламентира правните устои на тази наука и практика.

Трансплантацията на органи у нас често е в центъра на полемиките – задължение на здравната система или бизнес на частни лица, законно или незаконно явление, хуманен акт или незачитане на личността, религията и прочие. Като резултат този важен дял на медицинската наука се развива мудно и много пациенти физически не дочакват да им се присади орган – факт е, че първата трансплантация на черен дроб е извършена близо 40 години след откриването на този метод.

Широкообсъждана в медийното пространство тема, трансплантацията на органи у нас се регламентира от „Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки

Обн., ДВ, бр. 83 от 19.09.2003 г. Според този закон е създадена Националната система за трансплантация, която включва държавни органи и лечебни заведения, извършващи дейности, свързани с организацията, управлението и контрола на трансплантационния процес.

Всеизвестен факт е, че чакащите за органи пациенти са в пъти повече от наличните органи – за нашата страна, например, при над 600 пациенти с бъбречна недостатъчност в списъка на чакащи, за миналата година са направени 31 бъбречни трансплантации. НАРЕДБА № 17 от 27.05.2004г. определя условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи в този списък.
 
Държавите-членки на Съвета на Европа и други държави от Европейската общност, подписват „Конвенция за защита на правата на човека и човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината” – Овиедо, 04 април 1997г. Според нейния чл.2. „Върховенство на човека - интересът и благото на човека имат преимущество над интереса на обществото или този на науката”.