2. Какво е анорексия нервоза?

Смята се, че пожизнената честота сред жените е от 0,5 до 3,7%. Изследванията сред популацията показват, че има скрита болестност и за лечение се явяват само тежките случаи, със застрашаващо намаление на телесното тегло.

Симптомите включват:

  • телесно тегло поне с 15 % под очакваното за възрастта и ръста, като загубата на теглото става чрез ограничаване на храните, самопредизвикано повръщане, физическо натоварване, очистващи процедури и др.
  • интензивен страх от напълняване дори при много ниско телесно тегло
  • разстройство във възприемане на тялото
  • ендокринни нарушения като аменорея или загуба на сексуално влечение, забавено физическо развитие

Хората с това разстройство възприемат себе си като дебели дори всъщност те да са застрашително слаби. Съзнанието се центрира и фиксира около една тема - отслабването. Болните от анорексия имат неточно възприемане на размерите, пропорциите и границите на тялото, както и ниска самооценка.
Появяват се странности в хранителното поведение като избягване на някои храни, подбиране на нискокалорични продукти, консумиране на малки количества храна, педантично изчисляване на приетите калории.
На масата пациентките правят впечатление с бавното си хранене. Храната в чинията се сортира, дъвче се дълго, пие се много вода с цел да се утоли чувството за глад.
Хората с анорексия твърде често се теглят на кантар. Те използват разнообразни техники за контрол на теглото като например интензивни упражнения, злоупотреба с лаксативи или диуретици, самопредизвикване на повръщане.

Първите признаци на заболяването не се възприемат като тревожни за околните. С оглед на широкоразпространените сред младите хора идеи за стройна фигура и увлечението по диетите, това не е изненадващо. Постепенно обаче останалите интереси се изоставят, а социалните контакти се ограничават. Появяват се медицински усложнения като остеопороза, запек, ниско кръвно налягане, електролитни нарушения, левкопения /намаляване на белите кръвно телца/, когнитивни и емоционални отклонения и др.
Болните в повечето случаи упорито отричат да имат каквито и да било проблеми с приемането на храната.

Ходът и изходът на анорексия нервоза е много различен. Някои се възстановяват напълно, при други разстройството има флуктуиращ ход, а при част от болните заболяването хронифицира.
Смъртността при хората с анорексия е до 12 пъти по-висока от смъртността сред жените на възраст от 15-24 години в общата популация.
Най-честата причина за смъртта са усложнения от страна на сърдечно-съдовата система, електролитен дисбаланс или суицид.