1. Какво е медикаментозното лечение на ритъмно-проводните нарушения?

Антиаритмичните средства се използват за овладяване или профилактика на ритъмните нарушения. Съшествуват различни класификации, които разглеждат антиаритмичните медикаменти на различни нива. Най-често тези препарати се разделят в зависимост от механизма, по който повлияват процеса на възбуждане на миокардната клетка. Обикновено специалистите не съветват комбинирането между отделните видове антиаритмични препарати.

Съществуват четириосновни класа антиаритмични средства.

2. Какви са антиаритмичните средства от клас І?

Клас І антиаритмиците променят продължителността на възбуждане и активиране на миокардната клетка. Биват три вида: А, В и С, като препаратите от клас С имат най-силен противоаритмичен и проаритмогенен (т.е.при неправилна употреба или при предозиране могат да доведат до възникването на аритмии) ефект. Като цяло всички антиаритмични препарати имат проаритмогенен ефект, но в най-голяма степен това важи за лекарстватата от клас І. Проаритмогенните ефекти зависят преди всичко от наличието на органично сърдечно заболяване.

  • клас ІА – тук спадат препаратите хинидин, прокаинамид, дизопирамид, които имат широк спектър на действие, т.е. те могат да се прилагат и при надкамерни, и при камерни аритмии. От друга страна обаче това са и медикаментите с най-силно изразен проаритмогенен ефект, който е дозонезависим, т.е. аритмии могат да се проявят и при нормални, дори по-ниски от терапевтичните дози концентрации на препарата.
  • клас ІВ – тук се числят лидокаинът, мексилетинът, фенитоинът, токаинидът. Тези препарати имат значителен ефект при камерни аритмии. Лидокаинът е средството на избор при лечението на всички комплексни камерни аритмии. Обикновено се прилага венозно, но ефектът му на действие е сравнително кратък. Перорален еквивалент на лидокаинът е токаинидът, който се използва за продължително лечение. Останалите два медикамента има чести странични ефекти от страна на централната нервна система и от гастро-интестиналния тракт, поради което тяхната употреба е намалена.
  • Клас ІС -  представители са пропафенонът, флекаинидът, енкаинидът. Пропафенонът е с много широк спектър на действие, по-малко странични екстракардиални прояви, но с кардиодепресивно действие, т.е. потиска миокардната функция и задълбочава симптоматиката на сърдечната недостатъчност.

3. Какви са антиаритмичните средства от клас ІІ?

Клас ІІ антиаритмици включва групата на бета-блокерите. Те имат приложение както при надкамерни, така и при камерни аритмии. Те потискат нормалния автоматизъм и понижават мембранната възбудимост, водят до забавяне на синусовия и на ектопичния ритъм. При използването им обаче не трябва да се забравя силният им антихипертензивен ефект.

4. Какви са антиаритмичните средства от клас ІІІ?

Към клас ІІІ спадат препаратите амиодарон и соталол. Амиодаронът е най-ефективният антиартимик без кардиодепресивно действие, наложил се в клиничната практика, но в същото време и най-токсичният и с най-мното странични ефекти медикамент. Той води до отлагане на пигмент в роговицата, нарушава функцията на щитовидната жлеза, белия дроб и на черния дроб. При соталола се наблюдава значителен проаритмогенен ефект, който е и дозозависим.

5. Какви са антиаритмичните средства от клас ІV?

Клас ІV антиаритмични средства включва т.нар. блокери на калциевите канали. При използването им обаче подобно на бета-блокерите не трябва да се забравя силното им  антихипертензивно действие. Тези препарати имат голям успех при лечението на  надкамерни аритмии. Освен това аденозинът, който е основен представител на тази група препарати, служи и за безопасно отдиференциране на надкамерна от камерна аритмия.

Често  лечението на аритмиите включва освен описаната антиаритмична терапия и прилагането на антикоагуланти, които протектират сърдечно-съдовата система срещу възникването на тромби, както и на антиагреганти, които пък от своя страна пречат на тромбоцитите (клетките на кръвосъсирването) да слепват помежду си и да водят до образуването на тромби.

6. Какво е нефармакологичното лечение на сърдечните аритмии?

Често в случаите на спешност при неовладяване на състоянието се налага извършването на електрокардиоверзио. Тази терапия се отличава с изключителна бързина на действие и висока ефективност. Освен това води до малък брой усложнения. При нея се наблюдава прекъсване на тахиаритмията с електрически шок от прав ток с кратка продължителност, синхронизиран с камерния комплекс на пациента с оглед предотвъртяване възможността за поява на камерно мъждене. Методът е удачен при камерни и надкамерни аритмии, трудно поддаващи се на лечение предсърдно трептене и мъждене, както и при пациенти в клинична смърт.
Дефибрилациите представляват прекъсване на тахиаритмия, най-често камерно трептене или мъждене, с електрически шок от прав ток, който обаче не е синхронизиран с камерния комплекс на пациента.
При невъзможност за овладяване на състоянието се налага поставянето на изкуствен кардиостимулатор. Индикации за неговото поставяне са:

  • високостепенна брадикардия при наличие и на сърдечен блок
  • синдром на болния синусов възел
  • АV блок ІІІ степен или АV блок ІІ степен тип Мьобиц 2.
  • двустранен бедрен блок
Кардиостимулаторът може да бъде временен или постоянен. При остро миокардно увреждане и/или интоксикация се налага поставянето на временен пейсмейкър, когато обаче състоянието и смптоматиката на пациента са трайни, се налага поставянето на постоянен кардиостимулатор. Това е единственото решение, което може да гарантира на пациента запазването на нормалната контрактилна способност на сърцето.