2. Какви са антиаритмичните средства от клас І?

Клас І антиаритмиците променят продължителността на възбуждане и активиране на миокардната клетка. Биват три вида: А, В и С, като препаратите от клас С имат най-силен противоаритмичен и проаритмогенен (т.е.при неправилна употреба или при предозиране могат да доведат до възникването на аритмии) ефект. Като цяло всички антиаритмични препарати имат проаритмогенен ефект, но в най-голяма степен това важи за лекарстватата от клас І. Проаритмогенните ефекти зависят преди всичко от наличието на органично сърдечно заболяване.

  • клас ІА – тук спадат препаратите хинидин, прокаинамид, дизопирамид, които имат широк спектър на действие, т.е. те могат да се прилагат и при надкамерни, и при камерни аритмии. От друга страна обаче това са и медикаментите с най-силно изразен проаритмогенен ефект, който е дозонезависим, т.е. аритмии могат да се проявят и при нормални, дори по-ниски от терапевтичните дози концентрации на препарата.
  • клас ІВ – тук се числят лидокаинът, мексилетинът, фенитоинът, токаинидът. Тези препарати имат значителен ефект при камерни аритмии. Лидокаинът е средството на избор при лечението на всички комплексни камерни аритмии. Обикновено се прилага венозно, но ефектът му на действие е сравнително кратък. Перорален еквивалент на лидокаинът е токаинидът, който се използва за продължително лечение. Останалите два медикамента има чести странични ефекти от страна на централната нервна система и от гастро-интестиналния тракт, поради което тяхната употреба е намалена.
  • Клас ІС -  представители са пропафенонът, флекаинидът, енкаинидът. Пропафенонът е с много широк спектър на действие, по-малко странични екстракардиални прояви, но с кардиодепресивно действие, т.е. потиска миокардната функция и задълбочава симптоматиката на сърдечната недостатъчност.