1. Какво е синуатриален блок?

Спирането или забавянето на провеждането на възбудните импулси из сърцето се нарича блок. Всеки блок може да бъде временен, интерминентен (да се появява и изчезва на пристъпи) или постоянен. В зависимост от мястото на блокиране на възбудния импулс съществуват различни видове блокове:

Синуатриален блок (SA-блок) – тук забавянето или прекъсването на провеждането на импулсите се осъществява на нивото на синусовия възел. Това е сравнително рядко ритъмно-проводно нарушение. Причините за възникването му могат да бъдат повишена активност на парасимпатиковата нервна система, различни възпалителни и дегенеративни изменения и други. Съществуват три степени на увреждане провеждането на импулсите през синусовия възел:

  • SA блок І степен – всички импулси, възникнали в синусовия възел се провеждат до предсърдията, но с известно забавяна. Този синдром не се установява в конвекционалната ЕКГ.
  • SA блок ІІ степен- някои от импулсите, генерирани в синусовия възел, не се провеждат до предсърдията, което води до отпадане на някои Р-вълни и камерни комплеси, т.е. в ЕКГ се получава пауза.
  • SA блок ІІІ степен – тук никое възбуждане възникнало в синусовия възел не може да излезе от него. Това води до продължителна липса на Р-вълни, съответно и на QRS-комплекси.  В този случай възниква т.нар. заместителен ритъм от други части на сърцето, които имат свойството автоматизъм. Най-често това е АV-възела, по-рядко камерната мускулатура.

2. Какво е атриовентрикуларен (АV)блок І-ва степен?

Атрио-вентрикуларни блокове (АV-блокове) са свързани с нарушавазне провеждането на импулсите от предсърдията към камерите. Този тип нарушения са чести в практиката.

АV блок І степен – при него всички предсърдни импулси достигат до камерите, но има известно забавяне. Това забавяне на ЕКГ се проявява с удължен PQ-интервал. Най-често това нарушение е резултат на нарушено снабдяване на миокарда с кислород (исхемия), влияние на различни медикаментозни препарати (дигиталис, кордарон, бета-блокери) или в хода на повишена концентрация на калиеви йони в организма.

3. Какво е атриовентрикуларен (АV)блок ІІ-ра степен?

При АV блок ІІ степен част от предсърдните импулси не достигат камерите и това се проявява с липсата на QRS-комплекс след Р-вълната. АV блокът ІІ степен има два варианта – тип тип Мьобиц 1 и тип Мьобиц 2. В първия случай се наблюдава прогресивно удължаване на PR-интервалът, необходим за провеждането на предсърдния импулс до камерите, в няколко последователни съкращения, след което една Р-вълна не се следва от камерен комплекс, т.е. не настъпва камерно съкращение. При Мьобиц 2 не се наблюдава описаното прогресивно удължаване на PR-интервалът, а само от време на време една Р-вълна остава без камерен комплекс.

Това деление на АV блок ІІ степен не е случайно, то се обуславя от мястото на дефект в провеждането на възбудния импулс. При Мьобиц 1 това нарушение е в областта на АV възела, докато във втория случай то най-често се получава на мястото на деление на снопа на Хис на две. Поради тази причина Мьобиц 2 е значително по-опасно проводно нарушение и неговото откриване често представлява индикация за поставянето на пейсмейкър. Особен подвид АV блок ІІ степен е т.нар. тип 2:1. При него една Р-вълна се провежда и се последва от  QRS-комплекс, следваща Р-вълна не се провежда и така се получава, че от всеки две последователни Р-вълни едната задължително не се следва от камерен комплекс.

Това често отпадане на камерни комплекси влошава състоянието и може да доведе до т.нар. МАС-синдром (синдром на Морган-Адам-Щок, загуба на съзнанието със или без гърчова симптоматика, изпускане на тазови резервоари, липса на пулс, разширяване на зениците и силно спадане на кръвното налягане).

4. Какво е атриовентрикуларен (АV)блок ІІІ-та степен?

При АV блок ІІІ степен се наблюдава напълно прекъсната проводимост между предсърдията и камерите. Предсърдията обикновено се възбуждат ритмично от синусовия възел, но никое от тези активирания не достига до камерите. Камерният ритъм в този случай се води от друго възбудно огнище. Т.е. в този случай и камерите, и предсърдията се съкращават ритмично, но между тези два ритъма няма нищо общо. Обикновено този вид нарушения е резултат на исхемична болест на сърцето, миокардити, вродени аномалии на проводната система на сърцето. Клинично АV блокът ІІІ степен може да бъде напълно асимптомен до разгърната картина на МАС-синдром.

5. Какво представляват вътрекамерните блокове?

Изключително често в кардиологичната практика се наблюдават т.нар. вътрекамерни блокове. При тях се наблюдава забавяне или прекъсване на провеждането на импулсите някъде в проводната система на камерите, т.е. в областта на двете бедра. Ако е нарушено провеждането по проводните влакна, отделящи се в състава на дясното бедро, се касае за десен бедрен блок, ако се засяга лявото бедро – съответно се говори за ляв беден блок. Като цяло бедреният блок представлява нарушено електрическо активиране на една от камерите поради патологични промени в дясното или лявото бедро на вътрекамерната проводна система. Съответната камера се активира със закъснение по ненормален път от импулс, проведен през бедрото на другата камера.

  • Ляв бедрен блок – този вид нарушение не е типично за здравите хора. То обикновено се наблюдава при артериална хипертония, клапни пороци, исхемична болест на сърцето, миокардити, кардиомиопатии и други. ЕКГ характеристиката му включа разширен и нацепен QRS-комплекс в V5 и V6 прекордиални отвеждания (левите отвеждания). Разширениято на камерния комплекс обикновено е над 0,12 секунди. Трябва да се знае, че левият бедрен блок така променя реда на камерното активиране, че критериите за други съпътстващи заболявания стават неточни, т.е. този вид нарушение представлява своеобразна маска, която се наслагва върху ЕКГ и не позволява по-нататъшната и интерпретация. Откриването на ляв бедрен блок в ЕКГ винаги насочва за патологично състояние и изисква подробно изследване за наличието му.
  • Десен бедрен блок – налице е обикновено при обременяване на дясната камера в хода на пулмонална хипертония, миокарден инфаркт и други. Често се среща и при напълно здрави лица, дори и в детска възраст. Подобно на левия бедрен блок и тук ЕКГ критериите са наличие на разширен над 0,12 секунди и нацепен QRS-комплекс, но този път в областта на V1 и V2 отвежданеия т.е. в десните отвеждания.
  • Ляв преден хемиблок (ляв преден фасцикуларен блок) – както вече уточнихме лявото бедро на камерната проводна система се дели на две части – предно и задно клонче. При непровеждане на импулсите по предното клонче на лявото бедро говорим за ляв преден хемиблок. Обикновено при него QRS-комплексът не надвишана 0,11 секунди и ЕКГ находката е типична в областта на І, ІІ и ІІІ отвеждане. Като цяло този вид проводно нарушение не нарушава прогнозата и състоянието.
  • Ляв заден хемиблок (ляв заден фасцикуларен блок) – когато настъпи нарушено провеждане по задното клонче на лявото бедро, се наблюдава този вид нарушение. Като изолирано състояние задният хемиблок се среща твърде рядко.