4. Какво е предсърдно мъждене?

това е най-честата аритмия в клиничната практика, причина за около 1/3 от хоспитализациите по повод ритъмно-проводни нарушения. Предсърдното мъждене се характеризира с некоординирано активиране на предсърдията, съчетано с последващо нарушение на тяхната механична функция. Най-честите причини за това са исхемичната болест на сърцето (под формата на стенокардия или миокарден инфаркт), тиреотоксикоза, митрална стеноза (клапен порок, при който митралната клапа разположена между лявото предсърдие и лявата камера не се отваря напълно).

Типичните ЕКГ промени тук се изявяват в липса на Р-вълни, като тук за разлика от предсърдното трептене наличните вълни на осцилации са по-малки, по-хаотични, по-бързи и с променяща се форма и продължителност. Предсърдната честота е още по-висока - от порядъка на 350 до 600 удара в минута, като голям брой от тези съкращения не се предават на камерите с цел протекция на сърдечната дейност. Предсърдното мъждене често води до различни усрожнения като тромбемболични инциденти и развитие или усложняване на сърдечната недостатъчност. С цел профилактика на първите, пациентите с диагностицирано предсърдно мъждене често приемат орален антикоагулант.

Съществуват различни форми на предсърдно мъждене:

  • новооткрито
  • рецидивиращо (при наличие на 2 или повече пристъпа)
  • пристъпно (с продължителност от 2 минути до 7 дни, което има възможност за спонтанно възстановяване на нормалния синусов ритъм)
  • перманентно ( при което липсва възможност да се възстанови синусовия ритъм).