2. Какво представлява електрокардиограмата?

Електрокардиограмата (ЕКГ) представлява основен диагностичен метод. Тя отразява сумарната електрическа активност на сърцето в хода на един негов цикъл. Нейното регистриране става с помощта на специални електроди. Т.нар. биполярни електроди са основно три вида – първо (между дясна ръка и лява ръка), второ (между дясна ръка и ляв крак) и трето (между лява ръка и ляв крак) отвеждане. Униполярните отвеждания са два вида: т.нар. уголемени отвеждания от крайниците – дясна ръка - аVR, ляв крак – аVF и лява ръка - аVL, и прекордиалните отвеждания – V1, V2, V3, V4, V5, V6. С помощта на тези 12 отвеждания се получава най-пълна представа за състоянието на възбудно-проводната система на сърцето.

Всяка ЕКГ има характерен вид, т.е. независимо от индивидуалните различия всяка една възбудно-проводна система функционира по еднакъв начин, което и предполага сходен вид на ЕКГ-та при различните хора. Както вече споменахме, всяко едно миокардно съкращение започва с възбуждане на синусовия възел – на ЕКГ обаче това възбуждане не се отразява. Ето защо ЕКГ започна винаги с една Р-вълна, отразяваща възбуждането на лявото и дясно предсърдие (в действителност първоначално се възбужда дясното, а после и лявото предсърдие). Обикновено продължителността на Р-вълната е строго определена – 0,08 секунди. След Р-вълната следва т.нар. PQ-сегмент, отразяващ възбуждането в атрио-вентрикуларния възел. Той има вид на права и има продължителност като на Р-вълната.

PQ-интервал представлява времето необходимо за провеждане на възбуждането от синусовия възел до камерите. Обикновено този интервал включва самата Р-вълна и PQ-интервала. Следващият момент в ЕКГ е възбуждането на камерите или т.нар. QRS-комплекс. Ако след PQ-интервала следва зъбец насочен надолу от изоелектричната ос, тогава този зъбец се нарича Q-зъбец. Ако обаче зъбецът е насочен нагоре, то това е R-зъбец. След всеки R-зъбец наличието на зъбец насочен надолу определя и възникването на т.нар. S-зъбец. Не е задължително и Q и S-зъбците да присъстват във всяко едно отвеждане, това най-често зависи от вида отвеждане и от индивидуалните особености, липсата обаче на R-зъбец винаги е свързана с патология.

Обикновено продължителността на QRS-комплекс е строго определена – между 0,06 и 0,10 секунди. Освен това значение има и правилната форма на комплекса. След QRS-комплекс следва ST-сегментът, след което и самата Т-вълна, отразяваща възстановяването на нормалната електричност на камерната мускулатура. Най-често те се обединяват под името ST-интервал, който има продължителност около 0,32 секунди. С него приключва и сърдечният цикъл и започва следващият.

Трябва да се има предвид, че за всяка ЕКГ от съществено значение е наличието на изброените компоненти, тяхната форма и продължителност. От тези критерии зависи и състоянието на самата възбудно-проводна система, а от там и функционирането на сърцето като цяло.