1. Какво представлява късогледството?

Късогледството или т.нар. миопия е най-честата рефрактерна аномалия на зрителния апарат. То се проявава с невъзможност за ясно фокусиране на предмети, разположени за  голямо разстояние от окото, като същевременно близките обекти се визуализират ясно и точно.
В световен мащаб близо 2,3 милиона хора страдат от късогледство. С най-голяма честота заболяването се среща в Япония, Сингапур и Тайван – там близо всеки втори човек носи очила. В Европа и САЩ забоеваемостта възлиза на около 30-40%, докато в Африка тя е значително по-ниска – едва 10-15%.  Като цяло, статистическите данни сочат, че при бялата раса заболяването е много по-често в сравнение с черната, като причините за тази разлика се търсят основно в генетичната предразположеност на белите към късогледство.
Много изследвания свързват миопията с висок умствен капацитет и по-силно проявена интелигентност, като съществуват различни теории, обясняващи този феномен. От една страна се смята, че късогледството и високият IQ се причиняват от един и същи ген, за което обаче до този момент точни доказателства липват. А от друга страна се приема, че по-интелигентните и умни хора прекарват повече време в четене, което само по себе си натоварва в по-голяма степен зрителния апарат и съответно води до описаната рефрактерна аномалия.
При миопията основният проблем се състои в това, че лъчите, които идват от наблюдавания в далечината обект не попадат върху ретината – най-вътрешния слой на окото. Причината за това е или прекалено удължената очна ябълка, в резултат на което падащите лъчи се пречупват преди да достигнат ретината, или различни неравности по самата роговица, което води до неправилно и хаотично пречупване на лъчите. И в двата случая резултатът е един и същ – образът на обекта, разположен на извество разстояние, се визуализира неясно, размазано. Късогледият човек получава само бегла представа за обекта, без да може да различи неговите граници или отделните му подробности. Това до голяма степен влошава качеството на живот на човека.

2. Какви са причините за възникването на късогледството?

Все още не са открити конкретните причини и механизми на възникването на късогледството. Съществуват много теории, обаче нито една от тях не обхваща изцяло проблема и не обяснява в пълнота всички негови особености.

Едни от най-често коментираните хипотези за това, какво води до появата на миопията, са следните:

  • наследствена теория - в много проведени изследвания резултатите показват, че децата на късогледи родители в даден момент от развитието си също слагат очила. По-задълбочени изследвания върху тази хипотеза показват, че в действителност дължината на очната ябълка при тези деца е малко по-голяма от тази при деца, чиито родители са с нормално зрение (т.нар.еметропи). По-голямата дължина на очния булбус е предпоставка за появата на миопия, което предопределя и по-големия риск за възникването на рефрактерната аномалия. От друга страна обаче учените посочват редица случаи на деца с късогледи родители, които не страдат от късогледство, както и случаи на късогледи деца с родители еметропи. Това показва, че наследстветният фактор е съществен, но не и изцяло отговорен за възникването на късогледството.
  • продължителна и честа работа на близко – все по-често се наблюдава корелация между продължителната работа на близко като четене, работа с компютър и появата на миопия. Вероятно причината затова се крие с пренапрягане на зрителния анализатор, което води до появата на умора на очните мускули, в резултат на което тяхната еластичност и гъвкавост се нарушават и това предопределя промяна в дължината на очния булбус. Резултатът е възникването на късогледство. Тази теория може би донякъде обяснява защо хората, които развиват научна дейност и прекарват голяма част от времето си сред книгите, носят очила. Още повече, че при тези хора степента на миопия е значително по-висока отколкото сред останалите хора. И все пак учените са на мнение, че факторът пренапрягане на зрителния анализатор при честа и продължителна работа на близо не би могъл самостоятелно да доведе до късогледство.
  • стрес - както и при много други патологични състояния, и тук се отдава известно влияние на стресовите фактори, без да може да се посочат точните механизми на неговото влияние
  • недобра зрителна хигиена – тук се има предвид лошото осветление, неправилната поза на тялото, четенето от прекалено близко разстояние. За тези фактори понастоящем се приема, че имат второстепенно значение.
  • прекомерната употреба ва въглехидрати - някои специалисти споделят, че особено в ранна детска възраст, в резултат на повишена консумация на въглехидрати в организма възниква хиперинсулинемия, която в последствие уврежда зрителния анализатор.

Всичко дотук показва, че миопията е многофакторно състояние. Най-вероятно за нейната поява е необходима фамилна предразположеност, която да бъде подходящ терен на действие на различни фактори на средата като пренапрягане на зрителния анализатор, стрес, лоша хигиена на окото.

3. Какви видове късогледство има?

Същуствуват различни класификации на типовете късогледство в зависимост от разглежданите критерии.

Най-често миопията се дели на лека (от 0 до 3 диоптъра), умерена (от 3 до 6 диоптъра) и висока (над 6 диоптъра). Леката и умерена миопия се наричат просто късоглество, което обикновено се коригира с помощта на очила или контактни лещи. Високата или т.нар. патологична миопия е свързана с повишен риск от възникването на макулна дегенерация (увреждане на точката на най-ясно виждане в областта на ретината, в резултат на което се получава размазан образ на предметите), глаукома (повишено вътреочно налягане) или отлепяне на ретината. Често този тип миопия се нарича и дегенератива, тъй като се предполага и участието на различни дегенеративни нокси в появата и. Тя нараства с бързи темпове и може за около две-три години да достигне големи стойности. За щастие този вид късогледство се среща рядко.

В зависимост от момента на възникването миопията се дели на вродена (която се установява още при раждането), детска (която се проявява до 20-годишна възраст) и възрастна ( съответно ранна – от 20 до 40 години и късна – над 40-годишна възраст). Най-честата миопия е училищната миопия, която се свързва от една страна с често пренапрягане на зрителния анализатор, а от друга с бързия темп на растеж на очната ябълка, което води до пречупване на светлинните лъчи пред ретината и възникването на неясен образ при гледането на обекти, разположени на разстояние.

Съществува и т.нар. псевдомиопия, при която причината за неясното фокусиране на обектите, разположени в далечината, се крие в спазъм на цилиарния мускул, който нарушава акомодацията на окото.

4. Как се проявява късегледството?

Често началото на миопията е незабелязана. Както вече беше споменато, това начало може да е в ранна детска възраст, но може да се наблюдава и при хора над 40 години. Обикновено в началото оплакванията са твърде субективни. Хората се оплакват, че се уморяват при продължително гледане надалеч, имат чувство на размазване на далеч разположените предмети, нерядко имат и обилно сълзене. Понякога първият симптом на настъпващата миопия може да е и главоболието, което да има стягащ, притискащ характер, особено в областта на слепоочието или в областта под веждите. В началото човек има чувството, че след краткотрайна почивка симптомите като че ли отзвучават. Това е така, защото окото все още има добра акомодативна способност и може до известна степен да компенсира. По-нататък обаче чувството за размазано виждане се задълбочава, напрежението при гледане надалеч се засилва. Постепенно за да видят ясно образ разположен на известно разстояние от тях, хората присвиват очи, с което напрягат акомодацията си и още повече натоварват зрителния апарат. В друг случай, за да се справят с проблема, те просто приближават обекта на разстояние, от което яснотата на зрението им не е засегната. Въпреки всички тези симптоми дефинитивната диагноза миопия се поставя само при консултация с офталмолог.
В редки случаи прогресията на заболяването е изключително бърза. Само в рамките на месеци диоптрите могат да се увеличат многократно, което и налага спешни мерки поради реалната опасност от усложнения.

5. Как се поставя диагнозата късогледство?

Диагнозата миопия може да се постави единствено от лекар-специалист. За целта е необходимо провеждането на цялостен офталмологичен преглед, който да установи какви увреждания има.
Обикновено прегледът започва с изследване на зрителната острота с помощта на специални таблици, на които пациентът трябва да различи определени цифри или знаци. Първоначално се изследва всяко око поотделно, а накрая се изследва зрителната острота на двете очи заедно. Ако зрителната острота е единица, е твърде вероятно да не се касае за миопия. В противен случай прегледът продължава с т.нар. рефракция на зрението, т.е.  коригиране на рефрактерната аномалия с поставянето на различни разсейващи стъкла, като обикновено се използва на-слабото разсейващо, т.е – стъкло, с което окото вижда единица.
В някои случаи е възможно предварително потискане на акомодативната способност на окото чрез специални медикаменти преди поставянето на коригиращите стъкла. По този начин се избягва известна неточност в определяне на реалните диоптри, които благодарение на акомодацията в началото да са по-малки.
Някой специалисти предпочитат използването на специални компютърни уреди (автокераторефрактометри), които да дадат ориентировъчно размера на миопията. Досега обаче няма уред, който да може да замести таблиците за изследване на зрителната острота.
Понякога е удачно използването и на биомикроскоп за изследване на преден и заден очен сегмент, защото нерядко именно увреждания на роговицата нарушават нормалното пречупване на светлинните лъчи и водят до поява на късогледство.
И не на последно място прегледът би следвало да включва и офталмоскопия, т.е. изследване на очното дъно. По този начин може да се установи дали е настъпило някакво усложнение в хода на миопията (особено ако тя е патологична).

6. Какви са усложненията на късогледството?

Миопията рядко протича с усложнения, особено леката и умерена миопия. Обикновено те се получават при неправилна корекция на зрението и се проявяват с главоболие, неприятно усещане на напрежение в областта на главата, прекомерно сълзене.
При високостепеното късогледство често може да се наблюдават сериозни усложнения, което обяснява необходимостта от ранно диагностициране и адекватно лечение на състоянието. Най-честите от тях са:

  • глаукома – повишено вътреочно налягане
  • отлепяне на ретината – състояние, което при ненавременно лечение води до трайна слепота
  • макулна дегенерация
  • страбизъм (кривогледство)
  • астения на очедвигателните мускули в резултат на пренапрягане на зрителния анализатор
Други усложнения на миопията като конюнктивит, кератит са резултат от мерките за корекция на зрението - контактни лещи най-често. Те не са усложнения на самата миопия.

7. Лекува ли се късогледството?

Все още въпросът дали миопията може да бъде излекувана дефинитивно е спорен. Сигурно е обаче, че тя може да бъде коригирана. Това става с помощта или на очила, или на контактни лещи, които приближават точката на фокуса до ретината и така подобряват яснотата и качеството на зрението. В зависимост от степента на миопия в някои случаи тези помощни средства се носят само при необходимост - например при шофиране, гледане на филм или при работа; в други случаи обаче те са неотменим помощник, без който човек не може.
Избор за корекция на миопията са един от следните варианти:

  • очила – това е изборът на редица хора и на този етап повечето хора като че ли ги предпочитат. От една страна те имат козметичен, а от друга и терапевтичен ефект. С подбора на подходящи очила човек променя излъчването и визията си. От друга страна носенето на очила само по себе си представлява една защита на окото спрямо действието на механични, химични и други вредни фактори. Недостатък на очилата е, че те не са в състояние да обхванат целия периметър на зрение, а най-често коригират централното и в много по-малка степен периферното зрение. Особено при професии, които се нуждаят от еднаква точност и на двата вида зрение, това би било проблем. Освен това при промяна в температурата очилата често се запотяват, което влошава зрението. Трябва да се спомене, че на този етап се приема, че нито очилата, нито контактните лещи променят еволюцията на късогледството, особено след навършването на 20 години.
  • контактни лещи
  • оперативна  терапия

8. Контактните лещи – митове и истини

В случаите, когато хората не харесват козметичния ефект на очилата, или пък се нуждаят от пълна корекция на целия периметър на зрението си, най-често изборът е контактните лещи. Обикновено при леката и високостепенната миопия носенето на лещи не води до по-голямо подобрение на зрителната острота в сравнение с ползването на очила. При умерена степен на късогледство обаче зрителната острота се подобрява, тъй като носенето на контактните лещи намалява разстоянието от повърхността на стъклото на очилата до окото. При тежката миопия лещите се предпочитат, тъй като за разлика от очилата не водят до т.нар. феномен на лупата – при голям диоптър на очилата, окото зад тях изглежда огромно и сякаш гледано през лупа.
Първите контактни лещи са изработени от стъкло. Те се състоят от две части – предна, която не влиза в контакт в роговицата, и периферна, която лежи върху склерата на окото (бялото на окото).
Съществуват основно два вида контактни лещи:

Твърдите контактни лещи се изработват от пластмаса. Те свободно се плъзгат по роговичната повърхност, а залепянето им става с помощта на сълзите, образувани между повърхността на корнеята и на самата леща. Те имат значителна подвижност по повърхността на окото, но често пречат макар и в малка степен на транспорта на хранителни вещества и кислород от слъзния филм към роговицата. Сравнително лесно се поддържат, но през нощта задължително трябва да се махат. Основният им недостатък е, че се понасят трудно от самото око. В началото е необходимо да се носят само за кратко, като с всеки изминал ден времето, през което се носят, се увеличава. Това позволява известна адаптация на окото към тях. Въпреки това редица хора не могат да свикнат с поставянето и носенето им и предпочитат меките лещи. Като усложнения твърдите лещи често предизвикват ерозии по повърхносттта на роговицата, кератит (възпаление на роговицата), фини мътнини по роговицата, разрастване на кръвоносни съдове в областта на склерата.

Меките контактни лещи се изработват от органичен пропусклив за кислорода материал. Тези лещи не смущават транспорта на кислород и хранителни вещества през слъзния филм до предната повърхност на роговицата. Поради мекотата на материала те са оптически не толкова точни, но се понасят добре от чувствителните очи. Те имат по-голям диаметър от твърдите лещи, поради което дразнят в по-голяма степен съдовата мрежа, разположена на границата между роговицата и склерата. Това води до по-обилно разрастване на кръвоносни съдове в тази област, което е един от основните им недостатъци. Друг недостатък е необходимостта от повече грижи за тяхното поддържане и спазването на стриктна хигиена при поставянето им. Предимството им е, че могат да се носят продължително време и в много по-малка степен дразнят окото.

9. Доколко успешно е лазерното лечение на късогледството?

Оперативното лечение на късогледството е може би най-радикалното решение на проблема. Методиката се състои в извършването на различни по своя характер интервенции по повърхността на самата роговица, в резултат на което зрителната острота се подобрява. Основните изисквания преди пристъпването към оперативно лечение са възраст над 18-20 години и поне две години преди извършването на операцията да няма промяна в диоптрите. Съществуват различни оперативни техники:

  • радиална кератотомия - преди време тя беше основната оперативна интервенция при късогледството – техника, при която чрез изтъняване на роговицата се коригира рефрактерната аномалия. Днес обаче този вид интервенция има ограничени показания поради трудното прогнозиране на крайния оптичен резултат.
  • фоторефрактивна кератектомия – при нея се използва лазер, който да премахне и впоследствие да ремоделира роговицата. Обикновено интервенцията е по-болезнена и има по-продължителен възстановителен период в сравнение н LASIK–терапията.
  • LASIK (Laser In Situ Keratomileusis) – това е най-новият метод за лечение на миопията. При него с помощта на лазер се отпрепарира ламбо от роговицата, след което се отстранява част от роговичната тъкан под ламбото. Накрая ламбото се връща на мястото си. Обикновено техниката отнема близо 15 минути за всяко око. След интервенцията периодът на възстановяване е сравнително кратък, като няколко дена след операцията зрението е замъглено и неясно. Ефективността и дългосрочната безопасност на метода обаче все още са в процес на изследване.

Основото предимство на описаните дотук методи е, че с тяхна помощ зрителната острота на късогледото око значително се подобрява, като в някои случаи дефинитивно миопията може да се излекува. Въпреки това рисковете и усложненията при тези интервенции не са малко и трябва да се имат предвид.
Като странични ефекти на оперативното лечение на миопията се посочват лекият дискомфорт в областта на окото, съпроводено с обилно сълзене, което обикновено продължава няколко часа след операцията. По-късно може да се наблюдава сухота в окото и повишена чувствителност, които могат да се запазят до  6 месеца след оперативната интервенция.
Усложненията, които се наблюдават в някои случаи са много, като най-честите са:
  • леко замъгляване на роговицата, което обаче има тенденция за бързо изчезване
  • поява на далекогледство в резултат на хиперкорекция или непълно отстраняване на миопията
  • инфекция на роговицата
  • глаукома
  • нараняване на роговицата или очната ябълка
  • отлепяне на ретината
Трябва да се спомене, че не винаги операциите са успешни. В редица случаи дори и след прилагането на високоспециализирана оперативна интервенция хората продължават да носят очила или лещи.
Един алтернативен метод на лечение на миопията, наречен ортокератология, е използването на специални лещи, които се носят само през нощта. Те имат свойството, докато са на окото бавно да променят и ремоделират формата на роговицата. След премахването им за кратко време зрението на пациента е възстановено и той не се нуждае от каквато и да е корекция на зрението. Ефектът обаче изчезва в рамките на няколко часа.

10. Може ли да се забави развитието на късогледството?

От години се правят опити да се забави еволюцията на късогледството чрез специални упражнения, масажи, лекарства и хигиенни навици. Съвременните методи в тази насока включват два фактора - от една страна понижаване акомодативните изисквания на окото чрез прилагането на антихолинестеразни препарати (атропин), които блокират акомодацията, и използването на специални бифокални лещи. Тези лещи имат свойството да променят фокуса при работа наблизо. Така според данните на редица проспективни проучвания в голяма степен се забавя прогресията на миопията. Това обаче не важи за патологичната миопия, при която рискът от усложнения е най-голям.