5. Как се поставя диагнозата късогледство?

Диагнозата миопия може да се постави единствено от лекар-специалист. За целта е необходимо провеждането на цялостен офталмологичен преглед, който да установи какви увреждания има.
Обикновено прегледът започва с изследване на зрителната острота с помощта на специални таблици, на които пациентът трябва да различи определени цифри или знаци. Първоначално се изследва всяко око поотделно, а накрая се изследва зрителната острота на двете очи заедно. Ако зрителната острота е единица, е твърде вероятно да не се касае за миопия. В противен случай прегледът продължава с т.нар. рефракция на зрението, т.е.  коригиране на рефрактерната аномалия с поставянето на различни разсейващи стъкла, като обикновено се използва на-слабото разсейващо, т.е – стъкло, с което окото вижда единица.
В някои случаи е възможно предварително потискане на акомодативната способност на окото чрез специални медикаменти преди поставянето на коригиращите стъкла. По този начин се избягва известна неточност в определяне на реалните диоптри, които благодарение на акомодацията в началото да са по-малки.
Някой специалисти предпочитат използването на специални компютърни уреди (автокераторефрактометри), които да дадат ориентировъчно размера на миопията. Досега обаче няма уред, който да може да замести таблиците за изследване на зрителната острота.
Понякога е удачно използването и на биомикроскоп за изследване на преден и заден очен сегмент, защото нерядко именно увреждания на роговицата нарушават нормалното пречупване на светлинните лъчи и водят до поява на късогледство.
И не на последно място прегледът би следвало да включва и офталмоскопия, т.е. изследване на очното дъно. По този начин може да се установи дали е настъпило някакво усложнение в хода на миопията (особено ако тя е патологична).