3. Какви видове късогледство има?

Същуствуват различни класификации на типовете късогледство в зависимост от разглежданите критерии.

Най-често миопията се дели на лека (от 0 до 3 диоптъра), умерена (от 3 до 6 диоптъра) и висока (над 6 диоптъра). Леката и умерена миопия се наричат просто късоглество, което обикновено се коригира с помощта на очила или контактни лещи. Високата или т.нар. патологична миопия е свързана с повишен риск от възникването на макулна дегенерация (увреждане на точката на най-ясно виждане в областта на ретината, в резултат на което се получава размазан образ на предметите), глаукома (повишено вътреочно налягане) или отлепяне на ретината. Често този тип миопия се нарича и дегенератива, тъй като се предполага и участието на различни дегенеративни нокси в появата и. Тя нараства с бързи темпове и може за около две-три години да достигне големи стойности. За щастие този вид късогледство се среща рядко.

В зависимост от момента на възникването миопията се дели на вродена (която се установява още при раждането), детска (която се проявява до 20-годишна възраст) и възрастна ( съответно ранна – от 20 до 40 години и късна – над 40-годишна възраст). Най-честата миопия е училищната миопия, която се свързва от една страна с често пренапрягане на зрителния анализатор, а от друга с бързия темп на растеж на очната ябълка, което води до пречупване на светлинните лъчи пред ретината и възникването на неясен образ при гледането на обекти, разположени на разстояние.

Съществува и т.нар. псевдомиопия, при която причината за неясното фокусиране на обектите, разположени в далечината, се крие в спазъм на цилиарния мускул, който нарушава акомодацията на окото.