4. Какви хирургични методи се прилагат?

Имплантанти - съществуват различни препарати от този клас. Най-старият е Norplant, пуснат в употреба през 1990г. Съставен е от 6 малки гумени пръчици, които постепенно освобождават естроген и прогестерен. След първата година нивото на отделения естроген намалява, докато нивото на прогестерона е ефективно в рамките на 5 години. Обикновено устройството се поставя подкожно, най-често в областта на рамото, където лесно се напипва. Механизмът на действие на Norplant е комбиниран - потискане на овулацията, сгъстяване на мукуса, изтъняване на маточната лигавица, потискане синтезата на гонадотропните хормони, имащи значение за нормалното протичана на менструалния цикъл.

Ефективността на метода е значителна - около 0,2% от женита забременяват през първата година и 1,1% от тях - през петата. Освен това методът е приложим и за кърмещи жени. Основните му недостатъци са свързани с необходимостта от хирургична интервенция за поставянето му, трудности при премахването му и честата поява на акне, главоболие, промени в настроението. Често води и до алергизиране на жените.

Jadelle е друг вид имплантант, който се различава от предния по по-малките размери на пръчиците, по-малкия им брой и различните активни компоненти, които освобождава. Подобно на Norplant, и Jadelle се използва максимум пет години, след което се премахва. По характаристики е много сходен с предишния имплантант.

Implanon е третият вид имплантант, който се състои само от една пръчица с много по-малки размери от предишните два модела. Одобрен е като ефективно контрацептивно средство през 2006г. Той съдържа значително по-активно вещество - преработен вариант на прогестерона, което да обезпечава протекцията на жената. Използва се в рамките на три -пет години и само три седмици след премахването му се наблюдава възстановяване на фертилитета на жената. Недостатък е по-честата поява на а- и олигоменорея (съответно липсващ или оскъден менструален цикъл). Страничните ефекти и контраиндикациите му са подобни на останалите хормонални препарати.

Вътрематочни устройства - за първи път този метод на контрацепция е разработен през 1970г. Тогава обаче в резултат на много случаи на септични аборти, свързани с приложението му, е спрян от употреба. Понастоящем има три основни вътрематочни устройства, осигуряващи ефикасна протекция - Copper T380, Progestasert, Mirena - последният разработен в края на 2000г. В зависимост дали средството на избор съдържа или не хормонално-активно вещество, те се разделят на вътрематочни системи и вътрематочни устройства. Към първите се причислява само Mirena.

Copper T380 е представен като метод през 1988г. Има Т-образна форма и е изграден от полиетилен с нежни медни жички, усукани около вертикална основа. Това е т.нар. спирала. Тя осигурява контрацептивна защита в рамките на 10 години, след което трябва задължително да бъде премахната. Защитата в този случай се обезпечава от наличието на мед, който има спермициден ефект и унищожава както сперматозоидите, така и яйцеклетката.

Progestasert е средство, което се базира на освобождаването на прогестерон в маточната кухина, където се поставя. Осигурява протекция в рамките на около 400 дни.

Mirena е метод, подобен по структура и начин на действие на Copper T380. Също както и останалите средства, и този е видим за рентгеновите лъчи, с което може да се преценява и следи за положението му в маточната кухина. Изграден е на принципа на постепенно отделящ се прогестевон, който осигурява протекция.

Ефикасността на методите е безспорна - само около 2% от жените забременяват, като с най-новият модел - Mirena, рискът е сведен до 0,1%. Предимствата са липсата на системен ефект върху организма. При поставянето на средството обикновено жените напълно забравят за него и така рискът от евентуален пропуск на прием на противозачатъчното средство, което е напълно възможно при употребата на оралните контрацептиви, отпада.

Основните недостатъци на този конрацептивен метод е реалната опасност от маточна перфорация при поставянето му и възникването на възпалителна реакция в областта на таза. Освен това не се осигурява предпазване от полово-преносими болести. Болките и кървенето по време на ментруалния цикъл са засилени, поради което жени с анемичен синдром не трябва да използват този начин на предпазване от забременяване. Често устройството може да се изхлузи незабелязано и така действието му да се прекрати. Ако в хода на употребата на вътрематочните средства обаче възникне по една или друга причина бременност, рискът тя да е извънматочна е значително по-голям в сравнение с другите методи на протекция.