2. Как се е развивала контрацепцията през вековете?

Контрацепцията се прилага откакто съществува човекът. Човешкото въображение е проявило най-съвършена изобретателност в развитието на различни противозачатъчни методи. Още от времете на египтяните жените са използвали т.нар. песари (вагинални свещички), които са били съставени от киселинни субстанции (най-вероятно от изпражненията на крокодили) и омазняващи средства като мед, олио. Именно силно киселите продукти убивали сперматозоидите и така не позволявали оплождането. През началото на втори век римляните създали от различни билки и ядкови плодове силно киселинна течност, която поставена във влагалището убивала мъжките полови клетки. По-късно азиатците използвали специални тапи, поставяни в областта на маточната шийка, която създавала механична бариера за навлизащите сперматозоиди; с подобна цел европейците използвали пчелен восък.

Много по-късно, едва през 17в., бил открит презервативът. В началото той се правел от тънкочревната лигавица на заек, като от вътрешната му страна се поставяли фини косъмчета, чиято цел била стимулиране на ерекцията у мъжа. Първоначалната функция на презерватива била предпазване от сифилис - най-разпространеното по онова време полово-преносимо заболяване. Едва по-късно се открила и неговата контрацептивна функция, в резултат на което производство му постепенно започнало все повече да се развива. С това и материалът бил сменен - навлезли в употреба латексовите презервативи.

Същевременно през вековете масово се използвали билкови отвари, които помагали на вече забременелите жени да пометнат и така да се освободят от нежеланата бременност. Тези отвари били обогатени с вратига, полски джоджен, а някои съдържали и арсен, живак и други силно токсични субстанции. Сами по себе си те били особено опасни, като често водели до странични реакции и нерядко предизвиквали и смъртта на бременната жена.

Много поверия разказват, че арабските търговци са предпазвали камилите си от забременяване чрез поставянето на малки камъчета в матката. Въпреки че в литературата не са открити ясни доказателства в полза на тази теория, авторите смятат, че именно този метод е дал началото на разработването на т.нар. вътрематочни устройства. Първоначално, през 1900г., те се поставяли едновременно във вагината и в матката, по-късно обаче започнали да се слагат само в матката.

Едва през средата на 20в., когато окончателно се разбира начинът, по който функционира женския организъм, се д открива метода на т.нар. оралните противозачатъчни средства, изградени на базата на хормони.