1. Как се поставя диагнозата "камъни в бъбреците"?

Камъни в бъбреците могат да се открият случайно (когато не предизвикват никакви оплаквания) на рентгенова снимка на коремната област или при ултразвуково изследване на коремните органи. В преобладаващата част от случаите заболяването се открива по повод на характерни оплаквания от страна на пациента.

При първата среща с Вас лекарят ще Ви разпита подробно относно оплакванията, времето и начина на тяхната поява, факторите, които ги облекчават или утежняват, история на подобни оплакавания в миналото, наличие при други членове на семейството. След този "подробен разпит" лекарят ще Ви прегледа внимателно като обърне специално внимание на поясната и коремна област както и на слабините (включително преглед на тестисите при мъжте). Обикновено информацията от раговора с пациента и находката от прегледа са достатъчни за да се ориентира лекарят към диагнозата бъбречно-каменна болест (и конкретно "бъбречна криза"). В процеса на уточняване и прецизиране на диагнозата лекарят може да назначи извършването на редица изследвания. Най-честите от тях са:
пълна кръвна картина - дава обща информация за състоянието на пациента, за наличие на някакъв възпалителен процес в тялото

изследване на урина - дава информация за наличието на червени или бели кръвни клетки в урината, свидетелстващи за кръвотечение, възпаление

микроскопско изследване на уринен седимент (утайка) - дава информация за наличието на кристали в урината, от чийто вид могат да се правят изводи за химическия състав на даден камък в отделителната система

микроскопски и химически анализ на камъка - ако пациентът е "изкарал" спонтанно с уринния ток песъчинка или по-голям камък

обикновена рентгенова снимка на коремната област - такъв вид снимка обикновено се прави в спешните здравни звена и може да отрази видими на рентген камъни.

ултразвуково изследване на бъбреци и коремни органи (ехография) - това изследване дава особено полезна информация; по повърхността на корема и хълбоците се придвижва специален излъчвател на ултразвук (трансдюсер), отразеният сигнал от който се предава на телевизионен монитор; наблюдавайки монитора лекарят може да види всякакъв по вид камък в отделителната система, белези на друго заболяване на бъбреците както да направи преценка за състоянието на коремните органи, които биха могли да предизвикат подобни на бъбречно-каменната болест оплаквания. Ехографското изследване е лесно достъпно, нетравматично за пациента, високо информативно и евтино.

венозна пиело-уретерография (венозна екскреторна урография) - това е специализирано рентгеново изследване, при което във вена на пациента се инжектира специално рентген-контрастно вещество, бързо преминаващо от кръвта в бъбреците и оттам към уретерите и пикочния мехур. Пре това време, през определен интервал от време се правят рентгенови снимки на бъбреците и по-ниските етажи от отделителната система. Това изледване дава информация за анатомията на отделителната система (аномалии, различни пречки, включително камъни на пътя на урината, тяхната големина и форма) и за функцията на бъбреците (дали произвеждат и отделят урина, дали някъде има стоп на пътя на урината и т.н.)

бъбречна сцинтиграфия - изследване, при което пациентът поглъща минимално количество радиоактивен изотоп, който бързо се натрупва в бъбреците, след което излъчваните от радиоизотопа лъчи се регистрират на специален уред; изследването дава информация за функцията на бъбреците.

компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс - това са високо специализирани и скъпи образни изследвания (скенерът използва рентгенови лъчи, докато магнитният резонанс работи чрез магнитно поле), които дават точен образ на вътрешните органи и на фини срезове през тях в различни равнини; изследванията дават богата информация за наличието на всякакви образувания (камъни, течни колекции, кисти, тумори и др.) в и около бъбреците, както и останалите вътрешни органи. Обикновено тези изследвания не се прилагат рутинно при диагностицирането и уточняването на наличието, формата и вида на бъбречните камъни.

2. Какво е лечението на бъбречната криза?

Най-честата изява на бъбречно-каменната болест - бъбречната криза или бъбречна колика, настъпва най-често когато камък започне да се придвижва надолу през най-тясната част на отделителната система-уретерите. Следователно лечението на камъните в бъбреците може да се раздели на лечение на бъбречно-каменната болест (включително и в безсимптомния и стадий) и на лечение на бъбречната криза.

Преобладаващата част от камъните в уретерите успяват да преминат през тях спонтанно. Това зависи от редица фактори като размер и форма на камъка, наличие на предодни кризи, наличие на бременност, увеличаване на простатната жлеза и т.н. Камъните с диаметър 4-5 мм обикновено излизат спонтанно (това са 80-85% от случаите). По-големите камъни, тези, предизвикващи пълен стоп на уринния ток и тези с неправилна форма, които не могат да излязат спонтанно могат да бъдат раздробени или извадени чрез различни процедури (в 20-30% от случаите).

Поведението при бъбречна криза се състои най-общо в следното:

  • прием на обилно количество течности - поне 2-3 литра дневно, които да повишат количеството отделена урина и да улеснят преминаването на камъка; приемът на топли течности е препоръчителен; в болнични условия или понякога в амбулаторни условия течностите могат да се вливат по венозен път.
  • затопляне на хълбоците (напр топъл душ или топла вана), където се проектират бъбреците и излизащите от тях уретери (слагането на "топло" върху корема трябва да се прави само след като лекар е установил , че със сигурност се касае за бъбречна криза, а не за някакво остро, евентуално налагащо операция, заболяване на коремните органи като апендицит, панкреатит, перфорирала язва и т.н.!)
  • прием на "коктейл" от спазмолитици (лекарства отпускащи гладката мускулатура на вътрешните органи) аналгетици (обезболяващи лекарства) и противовъзпалителни лекарства. Така например задължителен елемент от лечението на бъбречната колика в спешните медицински центрове в България е мускулното инжектиране на комбинацията БАП (Бусколизин, Аналгин, Папаверин). Могат да се прилагат различни комбинации от посочените групи лекарства, желателно е това да става след предписание от лекар. Под лекарски контрол за отпускане на гладката мускулатура могат да се прилагат и лекарства от групата на калциевите циевите антагонисти и блокери на адренергичните рецептори.

Обикновено тези мерки са достатъчни за преодоляване на кризата. Същата приключва с изхвърляне на камъка с урината навън или спирането му в част от отделителната система, където не предизвиква оплаквания.

3. Какво е медикаментозното лечение?

Лечението може да бъде консервативно и хирургично; за да бъде правилно и ефективно това лечение, трябва да се установи точно химическият състав на бъбречните камъни и наличието на причина за образуването им. Данни за химическия състав на камъните се получават чрез анализ на събрано за 24 часа количество урина. Лечението в този случай е насочено срещу даден вид камъни:

  • добавянето на цитрати и магнезий като хранителни добавки в диетата има благоприятен ефект върху повторното образуване на камъни
  • прилагането на диуретици (отводняващи лекарства) от групата на тиазидните диуретици намалява концентрацията на калций в урината и има благоприятен ефект относно образуването на калциеви камъни
  • проняна на киселинността на урината (рН)К - подкиселяване на урината чрез промени в диетата (по-голям прием на месо, витамин С) има благоприятен ефект при струвитните камъни, които се образуват в аклалн асреда, получаваща се вследствие на пикочна инфекция; алкализиране на урината се прилага при уратни камъни (прием на зеленчуци, калиев бикарбонат и добавки към диетата или някои медикаменти като напр. Солуран)
  • намаляване на дневния прием на калций и окасалати с храната (мляко и млечни произведения, зелени зеленчуци и др.) не е доказало съществено влияние върху процеса на камъкообразуване
  • избягване приема на храни с добавен витамин Д или калциеви антиацидни съставки
  • прием на голямо количество течности - за избягване образуването на цистинови камъни, което отмива неразтворимата аминокиселина. Медикаментът Thiola намалява концентрацията на цистин в урината.
  • за избягване образуването на камъни от пикочна киселина се прилага лекарството Алопуринол; същият медикамент може и да намали размерите (да стопи) на вече наличен камък; Алопуринол се прилага и при висока концентрация на калций в урината и рискот образуване на уратни камъни.
  • някои целулозни препарати могат да се предпишат при повишена абсорбция на калций от червата; целулозата свързва необратимо калция в червата и той се изхвърля навън с изпражненията.
  • за лечението на струвитните камъни (камъни предизвикани и поддържани от инфекция) се прилага подкиселяване на урината и лечение с антибиотици, насочени срещу причинителите на уроинфекцията.
  • когато причината за образуване на калциеви камъни е хиперпаратиреоидизъм (хиперфункция на околощитовидните жлези) се прилага хирургично лечение за отстраняване на абнормно разрастналата се и работеща околощитовидна жлеза.

4. Какво е немедикаментозвното и хирургично лечение?

Немедикаментозно лечение (включително хирургично) се прилага, когато даден бъбречен камък:

  • не се изхвърля спонтанно след определено дълъг период от време и причинява постоянна болка.
  • е твърде голям за да бъде изхвърлен спонтанно
  • блокира напълно уринния ток и потенциално заплашва бъбречната функция
  • причинява и поддържа неповлияваща се от лечение пикочна инфекция
  • уврежда бъбречната тъкан или причинява продължаващо във времето кървене
  • е нарастнал значително в сравнение с размерите на предишни образни изследвания

Ефективен нехирургичен метод е Ектракорпоралната Шоково-вълнова Литотрипсия. При този метод "разрушителната" сила на шоковите вълни преминава през меките тъкани на гърба и хълбоците и се съсредоточава върху плътния и твърд камък. Процедурата се извършва с някакъв вид упойка. Различните видове литотриптери използват електрохидравлична, електромагнитна или пиезоелектрична енергия. При най-разпространения вид машини за прилагане на този метод в България, пациентът ляга във вана с вода (електрохидравлична енергия). При този метод камъкът се разбива на малки части, за които се изчаква спонтанно отмиване и изхвърляне от организма с уринния ток.Чести усложнения на този вид литотрипсия са появата на кръв в урината за известно време, провокиране на оплаквания като при бъбречна криза (през пикочопроводите преминават малките вече камъчета) и др. Този метод е подходящ за разбиване на камъни в легенчето на бъбреците и в горната част на уретера. Обикновено се извършва повече от една процедура.

Методите на хирургичното лечение са значително развити в днешни дни:

  • Перкутанна нефролитотомия - при тази модерна операция в областта на гърба се прави миниатюрен разрез, след което през тъканите до бъбрека се проправя тунел със специален инструмент-нефроскоп. През този инструмент, ползвайки различна енергия (електрохидравлична, ултразвук), разположеният в бъбречната тъкан голям по размер камък се разбива на дребни части, които се извеждат навън отново през нефроскопа, а не се разчита на спонтанното им изхвърляне от тялото.
  • Уретероскопия - при този метод през външното отвърстие на пикочния канал (на пениса или между срамните устни) последователно в пикочния канал, пикочния мехур и уретера (пикочопровода) се въвежда специален инструмент с оптика на върха, наречен уретероскоп. Чрез този инструмент директно визуално се определя разположението на камъка и по различен начин (прилагане от непосредствена близост на ултразвукова, електрохидравлична или лазерна енергия или издърпване със специална кошничка) камъка в пикочопровода се изважда или раздробява и изважда.
  • Отворена операция за изваждане на големи, отливъчни камъни, разположени в бъбречния паренхим, се прилага рядко в днешни дни

В отдела, от който по хирургичен начин е изваден камъка, може временно да се постави стент (вид саморазпъваща се тръбна структура), което улеснява преминаването на уринния ток през този отдел на системата-това е т.нар "double J stent".

5. Каква е прогнозата за страдащите от бъбречно-каменна болест?

Приблизително 1/3 от хората, страдащи от бъбречно-каменна болест образуват нов камък в рамките на една година след спонтанното изхвърляне или изваждане а такъв. Приблизително половината образуват нов камък в рамките на 5 години и 3/4 изпитват някави симптоми на заболяването по-нататък през живота си.

6. Можем ли да се предпазим от образуване на камъни в бъбреците?

Не трява да се забравя, че хората, в чиито семейства има болни от бъбречно-каменна болест, са изложени на мног по-висок риск от образуване на бъбречни камъни и развитие на оплаквания. Това налага профилактичен преглед с подробно изследване на урината, след което насочено могат да бъдат атакувани някои ненормални параметри на урината (например висока концентрация на калций или пикочна киселина, пикочна инфекция и др.).

Най-важната предпазна мярка представлява приемът на обилно количество течности(над 2,5л/24ч.), количеството е значително по-важно отколкото състава на водата. На хора, при които има риск от образуване на калциеви и оксалатни камъни (най-честите бъбречни камъни) се препоръчва известна промяна в диетата с подкиселяване на урината (намален прием на месо и животински белтъци, повишен прием на зеленчуци) и ограничаване до разумно минимални количества на храни съдържащи в голямо количество калций и оксалати (мляко и млечни произведения, спанак, салата, ядки,киселец,коприва,зеле грозде, броколи, какао, шоколад и др.), ограничаване прием на кафе, кола,какао и т.н.

Преди въвеждането на определен диетичен режим се консултирайте с лекар.