1. Как се поставя диагнозата "камъни в бъбреците"?
Камъни в бъбреците могат да се открият случайно (когато не предизвикват никакви оплаквания) на рентгенова снимка на коремната област или при ултразвуково изследване на коремните органи. В преобладаващата част от случаите заболяването се открива по повод на характерни оплаквания от страна на пациента.
При първата среща с Вас лекарят ще Ви разпита подробно относно оплакванията, времето и начина на тяхната поява, факторите, които ги облекчават или утежняват, история на подобни оплакавания в
миналото, наличие при други членове на семейството. След този "подробен разпит" лекарят ще Ви прегледа внимателно като обърне специално внимание на поясната и коремна област както и на слабините
(включително преглед на тестисите при мъжте). Обикновено информацията от раговора с пациента и находката от прегледа са достатъчни за да се ориентира лекарят към диагнозата бъбречно-каменна болест
(и конкретно "бъбречна криза"). В процеса на уточняване и прецизиране на диагнозата лекарят може да назначи извършването на редица изследвания. Най-честите от тях са:
пълна кръвна картина - дава обща информация за състоянието на пациента, за наличие на някакъв възпалителен процес в тялото
изследване на урина - дава информация за наличието на червени или бели кръвни клетки в урината, свидетелстващи за кръвотечение, възпаление
микроскопско изследване на уринен седимент (утайка) - дава информация за наличието на кристали в урината, от чийто вид могат да се правят изводи за химическия състав на даден камък в отделителната система
микроскопски и химически анализ на камъка - ако пациентът е "изкарал" спонтанно с уринния ток песъчинка или по-голям камък
обикновена рентгенова снимка на коремната област - такъв вид снимка обикновено се прави в спешните здравни звена и може да отрази видими на рентген камъни.
ултразвуково изследване на бъбреци и коремни органи (ехография) - това изследване дава особено полезна информация; по повърхността на корема и хълбоците се придвижва специален излъчвател на ултразвук (трансдюсер), отразеният сигнал от който се предава на телевизионен монитор; наблюдавайки монитора лекарят може да види всякакъв по вид камък в отделителната система, белези на друго заболяване на бъбреците както да направи преценка за състоянието на коремните органи, които биха могли да предизвикат подобни на бъбречно-каменната болест оплаквания. Ехографското изследване е лесно достъпно, нетравматично за пациента, високо информативно и евтино.
венозна пиело-уретерография (венозна екскреторна урография) - това е специализирано рентгеново изследване, при което във вена на пациента се инжектира специално рентген-контрастно вещество, бързо преминаващо от кръвта в бъбреците и оттам към уретерите и пикочния мехур. Пре това време, през определен интервал от време се правят рентгенови снимки на бъбреците и по-ниските етажи от отделителната система. Това изледване дава информация за анатомията на отделителната система (аномалии, различни пречки, включително камъни на пътя на урината, тяхната големина и форма) и за функцията на бъбреците (дали произвеждат и отделят урина, дали някъде има стоп на пътя на урината и т.н.)
бъбречна сцинтиграфия - изследване, при което пациентът поглъща минимално количество радиоактивен изотоп, който бързо се натрупва в бъбреците, след което излъчваните от радиоизотопа лъчи се регистрират на специален уред; изследването дава информация за функцията на бъбреците.
компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс - това са високо специализирани и скъпи образни изследвания (скенерът използва рентгенови лъчи, докато магнитният резонанс работи чрез магнитно поле), които дават точен образ на вътрешните органи и на фини срезове през тях в различни равнини; изследванията дават богата информация за наличието на всякакви образувания (камъни, течни колекции, кисти, тумори и др.) в и около бъбреците, както и останалите вътрешни органи. Обикновено тези изследвания не се прилагат рутинно при диагностицирането и уточняването на наличието, формата и вида на бъбречните камъни.
