5. Какви са клиничните варианти на псориатичния артрит?

Клинични варианти на псориатичен артрит:

  • асиметричен олигоартрит, който се среща при 70% от пациентите. Засегнати са 4 големи стави, често с остро въвличане на метатарзофалангеалните, проксималните интерфалангеални и дисталните интерфалангеални стави. Може да се наблюдават пръсти като кремвирши, което се дължи на възпалението на флексорните суххожилия и синовиум.
  • засягане на дисталните интерфалангеални стави - може да се наблюдава при 5-10% от пациентите. Могат да бъдат въвлечени една или няколко дистални стави. Наблюдава се околоставен едем и възпаление с еритем и затопляне. Характерна е картината на въвличане на дисталните интерфалангеални стави едновременно с остра паронихия.
  • симетричния псориатичен артрит на малките стави на ръцете и краката, колене и лакти обикновено се явява при леки форми и трудно се диференцира от ревматоиден артрит. Отрицателния ревма фактор, анамнеза за псориазис, наличие на дистално интерфалангеално засягане и характерни рентгенологични промени подкрепят диагнозата симетричен полиартрит. Тази форма засяга около 25% от пациентите.
  • Arthritis mutilans е рядка форма на псориатичен артрит и засяга 5% от пациентите. Остеолизата на фалангите и метакарпалните кости води до т.н. "телескопски изглед" на пръстите, означавано като деформиране тип "оперни очила" или рентгенологични промени тип "молив в чаша". Мутилиращият артрит може да се съпровожда от треска.
  • спондилит се среща при 5% от пациентите с псориатичен артрит и често е безсимтомен. Рентгенологични промени са налице при около 20% от пациентите. Гръбначния стълб може да бъде въвлечен самостоятелно или в комбинация с периферни стави. Прешлените са асиметрично засегнати. Въвличането на атлантоаксиалната става води до сублуксация. Мъжете по-често страдат от този тип артропатия.

Нокътните промени при псориазис, задебеляването на меките тъкани върху терминалните фаланги, както и рентгенологичните промени с реакция на периоста са описани наскоро като псориатична онихо-пахидермо-периостоза (ПОПП). ПОПП трябва да се диференцира от други форми на псориатичен артрит, особено типа с въвличане на дисталните интерфалангеални стави. Периосталната реакция на терминалните фаланги при липса на въвличане на дисталните инерфалангеални стави е характерно за ПОПП. В допълнение болката и задебеляването на меките тъкани е по-характерно за ПОПП. Засягане на ноктите се среща както при ПОПП, така и при дисталния интерфалангеален псориатичен артрит. Ноктите на големия пръст на караката най-често се засягат.

Ювенилният псориатичен артрит обикновено е лек и често моноставен. Чести са теносиновиита и нокътно засягане. Сакроилиита е асоцииран с HLA-B27 антиген. Когато се засегнат епифизите в ранна детска възраст, се нарушава растежа на костите. Децата имат по-висока честота на спонтанно започнал псориазис или псориатичен артрит.

Други асоциации:

  • За първи път Chamot et al. през 1987 година описват асоциацията на синовиит, акне, пустулоза, хиперостоза и остеит като SAPHO syndrome. Той се характеризира с разнообразни костни промени (хиперостоза, артрит, асептичен остеомиелит) на гръдната стена, сакроилиачни стави и дългите кости. Дерматологичните промени са палмо-плантарна пустулоза, хидраденитис супуратива, пустулоззен псориазис, дисекиращ целулит на капилициума, синдрома на Sweet и Sneddon-Wilkinson (Табл.). Кожните и костните промени могат да възникнат едновременно или отделени от 20 годишен период.
  • Броят на диагностицираните случаи на псориазис и псориатичен артрит се увеличава драматично в районите на Сахара в Африка във връзка с HIV-епидемията. Въпреки, че не е известно HIV-инфекцията да засяга честотата на псориазис, тя може значително да екзацербира предшестващо заболяване. Еволюцията на лек псориазис към еритродермия и ПА може да бъде белег на HIV-инфекция.