1. Как се лекува перианалната фистула?

За да се излекува перианалната фистула се прилагат два основни метода. Първият е прерязване на фистулата - т.е. от канал тя се превръща в улей, отворен към ануса. Това става чрез директно прерязване през канала на фистулата или чрез поставяне през него на ластик или конец, които се затягат постепенно.

Вторият метод е затваряне на вътрешния отвор на фистулата и максимално отстраняване на възпалително променената тъкан оформяща канала на фистулата, като външния отвор се оставя отворен.

И в двата варианта се прекъсва възможността да навлизат фекални маси в затворено пространства, в което се създават условия за възпаление.

Целта на лечението е да ликвидира фистулният канал, да запази способността на ануса да задържа газове, течности и твърди материи - негова естествена функция наречена континенция.

При анатомичен вариант 1 и 2 това се постига по-лесно, защото дълбочината на фистулният ход не е голяма и това позволява намирането и неиното ликвидиране. Континенцията не е засрашена поради запазване целостта на външният мускулен цилиндър.

При вариант 3 по-сложно. При него е необходимо да се затвори отвора от към ануса и да се почисти (кюретира) фистулният ход. Лечението е с по-ниска успеваемост и в двата пункта - континенция и премахване на фистулният канал, респективно самата фистула.

При по-сложните случаи, за да се излекува фустулата се прекъсва чревният пасаж и се извежда временно черво на предната коремна стена, през което се отделят фекалиите и така се дава възможност на фистулата да заздравее, защото се прекъсва потока на изпражнения към ануса и респективно към нея.

Лечението на по-малките фистули тип 1 и 2 може да се извърши и в амбулаторни условия с местна анестезия. Тип 3 се оперира със спинална анестезия или обща. Без операция вероятността за излекуване на перианална фистула е нищожна.

2. Какви са усложненията на нелекуваната перианална фистула?

Възможните усложнения са следните:

запушване на изхода и развитие на перианален абсцес - това изисква спешна операция, и обикновенно формира допълнителен фистулен ход.

увреждане мускулите на ануса и нарушаване на континенцията - при по-дълбока фистула тип 2 и 3 с времето настъпва и това усложнение

карцином - възможно е да се развие на база на хроничното възпаление във фистулния канал

3. Какви са симптомите на перианалната фистула?

Перианалните фистули имат хронично дългогодишно протичане с периоди на изостряне и затихване на симптомите. Общото състояние на болните остава добро. Работоспособността се нарушава само при изостряне.

Продължителността на заболяването в различна степен невротизира пациентите, те стават раздразнителни, оплакват се от често главоболие, безсъние, импотенция. Количеството на гнойната секреция, което се отделя от фистулния отвор е оскъдно и цапа бельото. В периодите на изостряне тя се увеличава.

При 60% от болните протичането е хронично рецидивиращо. Те получават периодично запушване на фистулния отвор, засилване на болката, повишаване на температурата с подуване и зачервяване в областта с последващ пробив и обилно гноетечение от стария фистулен отвор или от ново място на кожата по съседство. По този начин се обмразуват нови разклонения на фистулния канал. Непрекъснатото гноене мацерира кожата, развива се вторичен дерматит с неприятен сърбеж.

Клиничната картина зависи вголяма степен от вида на фистулата, от наличието на гнойни кухини в пространствата около правото черво, от разклонеността на фистулния ход.

4. Какви са анатомичните варианти на перианалната фистула?

Важно от практическа гледна точка е разположението на фистулния канал спрямо мускулите на ануса. Това разположение определя хирургичния подход при лечението. Най-добре е да си представим ануса (аналният канал) като две мускулни тръби разположени една в друга покрити отвътре с лигавица. Отвън те са заобиколени от мастна тъкан. Фистулният канал започва отвътре с отвор на лигавицата и се движи през различните слоеве на аналната стена навън и пробива кожата. Възможни са три варианта:

Фистулният канал се движи под лигавицата, допирателно на аналната мускулатура без да я пробива. Така се появява около аналният атвор като пробива кожата. Основен момент е, че фистулният ход не пробива мускулните тръби т.е. хода зна фистулата се движи по вътрешната им страна.

Фистулният канал се движи от лигавицата като прониква в мускулната стена на аналният канал (тръба) в пространството между двете тръби, и така без да преминава цялата дебелина на мускулният слой се отваря на кожата около ануса. В този случаи ходът на фустулата се движи между двете мускулни тръби и така се появява на кожната повърхност.

Фистулният канал се движи от лигавицата като прониква в мускулната стена, преминава цялата дебелина на стената, преминава през тъканите около ануса и се отраря на кожата около ануса. Така той пресича цялата дебелина на мускулната стена на ануса.

Важно за всяка фистула е да се установи точно от кой тип е, защото така се определя и хирургичният подход към нея.

5. Как се формира перианалната фистула?

Основна причина за формиране на фистула са малки анални жлези, които започват от аналният канал и завършват сляпо в дълбочина, между мускулите на аналния канал.

Когато те се запушат с фекални материи, се създават условия за възпаление, инфекцията прониква в дълбочина и си създава собствени ходове, които, като се отворят на кожата, оформят фистулния канал.

По-редки причини за формиране на фистули са възпалителни процеси изхождащи от по-високо разположената стена на ректума, които по гореописаният път на възпаление формират фистулен ход,

При нараняване на тъканите около ануса, което прониква до ректума, също се създава фистула. Веднъж създаден фистулният канал се самоподдържа.

Основен дял за формиране на перианалната фистула заема възпалението на аналните жлези, другите случаи са редки и са свързни със специфични забилявания, травми.

Процесът на възпаление на аналните жлези може да протече в различно направление, което определя и крайното анатомично оформление на фистулата.

6. Какво представлява перианалната фистула?

Перианалната фистула представлява новообразуван проход между на аналния канал, по-рядко ректума и тъканите около ануса. Стените на фистулата са образувани от т.н. гранулационна тъкан плод на дълготрайно възпаление.То се поддържа от постоянно постъпващите фекални маси.

Така, веднъж формирана, фистулата се поддържа от тлеещото хронично възпаление, резултат на което е секрецията от фистулният отвор. Тя обичайно е необилна, слузоподобна, с кървенисти примеси.