1. Какви са симптомите на миомата?

Симптомите, с които се проявява заболяването, са доста разнообразни. Най-често това се определя от вида, големината и броя на миомните възли.

Въпреки различията най-честите симптомите са:

  • кръвотечение - обикновено възниква анормално кръвотечение, което се различава от ментруалното. То е или под формата на метрорагия - кръвотечение извън периода на нормалната менструация, или е под формата на хиперменорея - засилено менструално кръвотечение, често протичащо с наличие на съсиреци в отделената кръв. Типът и тежестта на кръвотечението са свързани най-вече с разположението на миомните възли, като най-склонни да дават този симптом са субмукозните. Обикновено жените с подобни оплаквания се чувстват изтощени поради значителната кръвозагуба и съответно развитието на анемия и са по-склонни към инфекции.
  • чувство на притискане - най-често това се наблюдава при големи миомни възли, които изпълват значителна част от маточната кухина или растейки извънматочно, притискат различни органи. Усеща се чувство на пълнота и теглене в долните отдели на корема, съпроводено с тежест. Често този симптом се последва от появата на болки. Макар и рядко големият миомен възел може да бъде сбъркан с бременност поради сравнително бързо нарастващия си размер.
  • болка - когато миомният възел е в процес на растеж, обикновено болката има спастичен характер, дължащ се на маточните контракции. В други случай болката е неопределена и нерядко се спуска към задната част на бедрата. Понякога като ранен симптом може да е появата на болки по време на полов контакт.
  • смущения в уринирането - наблюдава се често уриниране по малко поради притискането на пикочния мехур от нарастналата матка
  • смущения във дефекацията - най-често настъпва констипация поради притискането на дебелото черво от уголемената матка
  • стерилитет - настъпва в около 2-10%
  • спонтанни аборти - честотата им е по-голяма при жени с миомни възли поради стеснената маточна кухина и променената маточна лигавица
Въпреки изброените симптоми не бива да се забравя, че често заболяването протича асимптомно и става обект на диагностициране напълно случайно или в хода на други изследвания.

2. Как може да се диагностицира миомата?

Обикновено диагностицирането на заболяването започва още със самия гинекологичен преглед. При туширането се откриват няколко или единичен окръглен твърд възел, деформиращ матката. Формацията, която се опипва, най-често е подвижна, което съществено я отличава от злокачествените новообразувания в тази област. Прегледът цели определяне на обема, локализацията и евентуална компресия на възела или възлите, както и възможността за повлияване на болестта от различните методи.

Обикновено след прегледа е уместно назначаването на лабораторни изследвания, от които обикновено се следи за хемоглобина и броя на еритроцитите, които при една увеличена кръвозагуба са намалени и изискват корекция.

Друг метод на диагностициране е ултразвуковия метод. При него освен увеличените размери на матката се визуализират и броя, големината и разположението на миомните възли. Обикновено те се представят като структури с по-голям контраст от околната тъкан. Понякога тези възли имат разнородна структура, която може да ни накара да мислим за кистични образувания в тях.

В много редки случаи при неубедителни данни от ултразвука може да се прибегне да ядрено-магнитен резонанс, който дефинитивно да постави диагнозата.

3. Какви усложнения настъпват при миомата?

Усложненията, които могат да възникнат в хода на заболяването, са доста разнообразни в зависимост от големината, броя, разположението на миомните възли. Най-често в резултат на обилна кръвозагуба обикновено пациентките развиват желязодефицитна анемия и при тях се повишава риска от тромбози. Друго често усложнение е инфекцията, която засяга не само матката, но може да достигне и яйчниците, което допълнително да усложни състоянието. При голям размер на миомния възел може да се наблюдава компресия на прилежащите органи, дори понякога и възникване на чревна непроходимост в резултат на притискането на червата от уголемената матка.

Особено опасно е кръвотечението в областта на корема, предизвикано от разкъсването на големи повърхности вени в хода на бързорастящ възел. Това състояние застрашава живота на пациентката и е необходима незабавно хирургическа намеса. Само в 0,5% от случаите миомата може за доведе до появата на злокачествено новообразувание в матката, най-често сарком. Обикновено това се наблюдава при изключително бързорастящи миомни възли или при такива, които въпреки настъпилата менопаузата не намаляват размерите си, а напротив продължават да растат.

Като правило миомата не малигнизира.

4. Как се лекува миомата?

Поведението при заболяването зависи от няколко фактора - възраст на пациентката, локализация на миомните възли, характеристиката на самия възел, липсата или наличието на симптоматика, възможността от възникването на усложнения. В някои случаи лечението може да се състои единствено в наблюдение на миомата и най-вече в скоростта и на нарастване посредством ултразвуковия метод. Това се препоръчва при жени без значима симптоматика, пациентките, които навлизат в менопауза и при бременни, които са на не повече от три месеца и при които миомните възли не са от субмукозен тип.

В други случаи при наличието на значителни симптоми от страна на пациентката се предприема консервативно лечение, най-често насочено слещу болковия синдром и анемията. В първия вариант се препоръчва прилагането на противовъзпатителни нестероидни средства като ибупрофен; а във втория се започва желязодобавъчна терапия.

Понякога се започва лечение и с хормонални препарати. Тяхната цел е да свият миомния възел и обикновено се започва с традиционните контрацептивни препарати - или комбинираните форми, или тези, съдържащи само прогестерон. Ако те се окажат неефективни се прибягва до се аналози на гонадотропин-освобождаващия се хормон - препарати, често приемани преди назначаването на оперативна интервенция, която окончателно да реши проблема. Тези лекарства водят до такива хормонални промени в женския организъм, който имитират настъпването на менопауза и така допринасят за намаляване нивото на естрогени и оттам за свиването на миомния възел. Те, обаче, често са съпроводени с редица нежелани ефекти като чувство за обливане с топли и студени вълни, сухота на влагалището, намалена костна плътност и други. Освен това с преустановяването на терапията миомата отново започва да расте.

При големи миоми, водещи до притискане на съседни органи, при субмукозни миоми, при обилни кръвозагуби, при бързо растящи формации и при миоми, предизвикващи аборт, се прибягва до хирургически интервенции. Методите на изпълнение са основно два:

лапаротомия (отворяне на коремната кухина и последващо изрязване на миомния възел)

лапароскопска техника, която не налага отварянето на коремната кухина, а по хода на маточната шийка се вкарва малка камера и инструменти, отстраняващи миомния възел. Единствено броят и размерът на миомата определят в този случай поведението на хирурга. Ако миомният възел е с размери по-големи от 7 см, или броят им надхвърля 4, или миомата се намира в близост до маточните тръби, се извършва лапаротомия. В останалите случаи, и най-вече при наличието на педикулизирани миомни възли, отстраняването на възела става лапароскопски.

При по-възрастни жени, които са в менопауза или просто не искат повече да забременяват, може да се извърши пълно отстраняване на матката (хистеректомия).

Сравнително нов метод на лечение е емболизацията на маточната артерия. Процедурата включва вкарването на малки катетри по хода на вените до артериите, кръвоснабдяващи матката, като в последните са натрупват отлаганията от поливинилов алкохол. Последните значително намаляват клъвоснабдяването на матката и оттам намаляват изхранването и съответно растежа на миомния възел. Все още обаче не е ясно какъв е дългосрочният ефект на метода и по какъв начин той се отразява на бременността.

5. Доколко сериозно е диагностицирането на миомен възел по време на бременност?

В нередки случаи по време на бременност може да се диагностицира наличието на миома. Ако възелът не е субмукозен, има големи шансове бременността да протече нормално, да завърши с нормално раждане и няколко месеца по-късно да се прибегне до оперативното му отстраняване.

В други случаи обаче може да възникне засилено кръвотечение, настъпването на спонтанен аборт или раждане на плода по-рано от терминалния срок, отлепване на плацентата.

Понякога големите миомни възли водят до промяна в позицията на плода, което затруднява значително раждането. По време на самото раждане освен това като усложнения може да се наблюдават родова слабост, препятствия в родовия канал.

Миомата в някои случаи може да предизвиква безплодие, тъй като нарушава процеса на оплождане или импантация на вече оплодената яйцеклетка.

6. Какво представлява миомата?

Миомата представлява доброкачествен тумор, който се развива в мускулната тъкан на матката (миометриум), най-често в областта на нейното тяло. Заболяването се открива при 20% от жените на възраст между 20-35 години, като честотата му се повишава с възрастта. Така при жени на възраст над 40 години миомата се среща в около 40% от случаите, но с настъпването на менопаузата откриването и е рядкост. Забелязва се известна зависимост на състоянието и с това дали жената е раждала или не - обикновено нераждалите страдат по-често от появата на миомни възли в сравнение с раждалите жени.

Матката представлява кух мускулест орган, който е изграден от три слоя - ендометриум, миометриум и периметриум.

Ендометриумът съставлява лигавицата на органа, която търпи циклични промени в хода на ментруацията.

Миометриумът включва множеството гладкомускулни снопчета, които оформят основната част на матката. Сред тях често се разполагат и единични еластични и фиброзни влакна, които са по-силно представени в маточната шийка. Именно описаните мускулни влакна дават началото на развиващата се миома.

Най-отвън матката е покрита с тънка серозна ципа, наречена перитонеум.

7. Какви миомни възли възникват най-често?

Всичко миоми започват като малки възелчета в мускулната тъкан на матката. Разделянето на миомните възли има значение за диагностиката и лечението, като то може да стане в зависимост от различни критерии.

По отношение на размерите им разнообразието е голямо - те могат да бъдат колкото главичката на карфица или пък така да разширяват матката, че да симулират 6- или7- месечна бременност.

Освен това може да се наблюдава само един подобен възел или група от малки възли, които да бъдат разположени в различни области в матката.

В зависимост от посоката им на растеж се оформят средните три групи възли, които имат важно диагностично значение:

  • субсерозни - обикновено се развиват от външната част на маточната мускулатура и продължават своя растеж извън матката, т.е. към коремната кухина и в този случай отвън те са покрити с перитонеум
  • интрамурални - те се развиват в рамките на самата маточна стена и водят до нейното значително уголемяване, те са и най-честата форма на миомни възли
  • субмукозни - тези възли се развиват към маточната кухина и са покрити с маточна лигавица, те най-често водят до по-сериозните симптоми на заболяването като значителното кървене; освен това именно те най-често се свързват с прояви на безплодие и аборт

Сравнително нерядко субмукозните и субсерозните възли могат да растат на краче - това са т.нар. педикулизирани миомни възли. Това означава, че възелът е свързан с вътрешната или външна повърхност на органа посредством тънка ивица тъкан.

8. Какво предизвиква появата на миомата?

Причините, които водят до възникването на това заболяване, все още са неясни.

Това, което се знае със сигурност е, че миомата е хормоночувствителен тумор. За неговия растеж от изключително значение са естрогените, рецептори за които има в изобилие в миометриума. Тези хормони обаче сами по себе си не са в състояние да доведат до появата на миомен възел. Т.е. естрогените единствено контролират растежа и развитието на доброкачествения тумор, но нямат отношение към неговото възникване. Най-често миомата нараства при естрогенна терапия и по време на бременност, а намалява с настъпването на менопаузата, като има данни и за пълното и изчезване постменопаузално. Това показва, че докато в организма на жената има достатъчно количество естрогени, миомният възел има всички предпостваки да расте, макар и бавно.

Фактори, за които се смята, че имат отношение към възникването на заболяването, са:

  • затлъстяването
  • хипертонията
  • мастопатията
Освен това често се наблюдава комбинирането на миомата с ендометриоза (състояние, при което се наблюдава появата на маточна лигавица извън рамките на матката), поликистоза на яйчниците и хиперплазия на ендометриума (увеличено количество на маточната лигавица).

Обсъжда се съществуването и на фамилна обремененост, свързана със заболяването.

Не на последно място се изтъква и расовата принадлежност като фактор за появата на миомата - афроамериканките имат много по-голяма склоност към развиване на заболяването, като причините затова все още са неясни.

Нови изследвания подозират прогестерона и прогестините като евентуален фактор, водещ до появата и растежа на миомата и дават нови надежди към лечението на заболяването. Все още обаче резултатите са в процес на изучаване и допълнително изследване.