1. Какво е лечението на биполярното афективно разстройство?

Основната група медикаменти са т. нар. тимостабилизатори (стабилизатори на настроението). Това са препарати, които имат стабилизиращо действие върху емоциите и останалите психични процеси. Извън пристъпите на мания или депресия тази група лекарства имат регулиращ и профилактичен ефект. Основни представители на групата са Литий, Карбамазепин и солите на валпроевата киселина. Тези препарати намаляват продължителността и броя на болестните фази и удължават светлите интервали. По време на болестен епизод, особено когато е свързан с психотични симптоми допълнително се прилагат антипсихотични медикаменти и/или антидепресанти, съобразно полярността на пристъпа (мания или депресия).

Във фазата на профилактика освен медикаментозната терапия значение имат и психотерапевтичните интервенции и рехабилитация, включващи обучение на пациента и неговите близки в ранно разпознаване на симптомите и навременно специфично лечение. Това дава възможност за по-добра дългосрочна прогноза и намалява рисковете от инвалидизиране и социална дисфункция.

2. Какви са особеностите при деца и възрастни, каква е прогнозата?

Биполярното разстройство може да започне в много млада възраст, рядко в късна възраст. Началото на заболяването може да е от около 8 г. възраст най-рано. Често в тази възраст погрешно се диагностицира Шизофрения или опозиционно-предизвикателно поведение.

Манийните симптоми са чести в напреднала възраст. Тук трябва да се изключат други телесни заболявания като деменция, нарушения на съзнанието, интоксикации и др. Изследванията показват, че биполярно афективно разстройство с късно начало се среща рядко.

Пациентите с Биполярно афективно разстройство имат по-лоша прогноза в сравнение с тези с периодична депресия. Пациентите могат да имат 2 до 30 манийни епизода, средно около 9. Около 40% от всички пациенти имат повече от 10 епизода. Дългосрочно проучване показва, че 45% имат множество болестни епизоди, 30% са с частично подобрение, 10% са с хронично заболяване;

Една трета от всички болни имат хронични симптоми на заболяването и значими социални затруднения.

  • лоши прогностични белези са лошия социален предболестен статус, алкохолната зависимост, наличие на психотични симптоми, депресивни черти, междуепизодни депресивни симптоми, мъжкия пол
  • добри прогностични белези са по-кратката продължителност на манийния епизод, по-късната възраст на началото, по-рядко наблюдавани идеи за самоубийство, по-малко съпътстващи психични или соматични проблеми

3. Как протича биполярното афективно разстройство?

Възстановяванетомежду епизодите по правило е пълно и заболяемостта е сходна при двата пола. Пациентите само с мания се класифицират като биполярни, тъй като болни страдащи само от повтарящи се епизоди на мания се срещат рядко, според фамилната история, предболестната личност, възраст на начало на заболяването и прогноза приличат на биполярните с мания и редки депресивни епизоди.

Биполярното афективно разстройство често започва с депресия (75% при жените и 67% при мъжете) и е повтарящо се заболяване. Депресивните епизоди продължават средно около шест месеца. Повечето пациенти преживяват и депресивни и манийни епизоди, само около 10-20% имат само манийни епизоди. Манийните епизоди имат типично остро начало (часове, дни), но могат да стихнат за няколко седмици. Не лекуван маниен епизод продължава средно около 3 месеца При прогресия на заболяването, времето между отделните епизоди има тенденция да се съкращава. След около 5 епизода, интервалите между тях често се стабилизират на 6 до 9 месеца. Някои пациенти с Биполярно афективно разстройство имат бързо циклиращи епизоди.

4. Какви особености на протичането може да има?

  • бързо циклиране - четири епизода на афективно разстройство през последните 12 месеца, отговарящи на критериите за голям депресивен епизод, маниен или хипоманиен епизод. Епизодите трябва да са отчетливо отграничени чрез частично или пълно възстановяване най-малко два месеца, или са "превключени" от епизод с противоположна полярност (например след депресивен епизод се преминава в маниен епизод).
  • сезонна свързаност - отчетлива връзка във времето между началото на болестния епизод с определен сезон (например системна поява на депресия през пролетта или зимата). Тук не се включват случаи при които има сезонно-свързани психологични стресори (напр. регулярно безработен всяка зима).
  • с постпартално начало - до четири седмици след раждане

5. Какви са причините?

Голяма част от изследователите намират различни нарушения във веществата, участващи в предаването на сигнали между мозъчните клетки. Този извод е доказан от повлияването на болестните симптоми при лечение с медикаменти, които променят обмяната на тези вещества или променят тяхната концентрация.

Открити са също връзки между ендокринната система и афективните разстройства. Важно участие имат хормоните на щитовидната жлеза, растежните и половите хормони.

Друга група фактори с отношение към болестите на настроението са нарушенията на съня. Наблюдават се проблеми в заспиването, ранно събуждане, чести пробуждания, повишена сънливост - чести и класически симптоми на депресията. Намалената нужда от сън е класически симптом при манията.

Генетични фактори - установява се по-сигурна генетична връзка при биполярното афективно разстройство, отколкото при периодичната депресия. Например, първостепенни родственици на болни с биполярно разстройство са в 8 до 18 пъти по-голям риск да се разболеят. Около 50% от всички болни имат родител с афективно разстройство, най- често с депресия. Ако единият родител е с биполярна болест, то има 25% риск всяко от децата да се разболее от афективно разстройство. Ако и двамата родителите са с биполярно разстройство риска е 50-75%.

Психосоциални фактори - стресови преживявания могат да ускорят или да отключат един епизод на афективно разстройство.

Личностови фактори - няма пряка връзка с определено личностово разстройство. Въпреки това, опредени личностови типове като зависими или хистрионни личности, свръхподредени перфекционисти, може би са в по-голям риск за афективно разстройство, в сравнение с други.

6. Какво е разпространението на биполярното афеективно разстройство?

Биполярното афективното разстройство е по-често срещано заболяване от периодичната депресия. От разстройството боледува 1% от населението. Докато при периодичната депресия по-често боледуват жените, то при биполярното афективно разстройство разпределението по пол е приблизително еднакво.


Средната възраст на първия болестен епизод е на около 30 години. При Биполярното афективно разстройство се наблюдават по-често разведени и самотни, с нисък социо-икономически статус, без добро образование. Това се обяснява с по-ранното начало на заболяването.

7. Кои други състояния се отнасят към тази група?

Две други допълнителни състояния - дистимно разстройство и циклотимно разстройство, също се причисляват към тази група заболявания.

Дистимното и циклотимното разстройство се характеризират с наличие на симптоми, които са идентични, но степенно по-слабо изразени отколкото интензитета на симптоматиката при депресия или мания. Тук се причисляват състояния които включват симптоми свързани или водещи до депресия (като малък депресивен епизод, епизодично депресивно разстройство, пременструален синдром).

Допълнителни симптоми могат да бъдат промяна в нивото на активност, говора, съня, апетита, сексуалната активност и други биологични ритми.

8. Какви са симптомите при мания?

Продължителен период на трайно повишено или раздразнително настроение през последната една седмица или каквато и да е продължителност, когато се налага болнично лечение. Три или повече от следващите симптоми трябва да са налице (четири ако настроението е само раздразнително):

  • повишена самооценка или грандиозност
  • намалена нужда от сън (чувстват се отпочинали само след 3 часов сън)
  • повишена приказливост или напрежение да продължи да говори
  • наплив на идеи или усещане, че мислите са ускорени
  • отвлекаемост (вниманието лесно се отклонява от неважни или случайни външни стимули)
  • повишаване на целенасочената активност или възбуда
  • повишено въвличане в активности, доставящи удоволствие

Нарушението на настроението е достатъчно тежко, за да причини значимо нарушение на трудовото, социалното и междуличностовото функциониране или се налага приемане в болница за предотвратяване на себеувреждане или нараняване на другите или има психотични симптоми. Симптомите не трябва да са в резултат от ефекти на психоактивни вещества или вследствие на телесно заболяване

Маниен епизод с психотични симптоми:

  • съответни на афекта психотични симптоми - погрешни вярвания или възприятия, които съдържат типични манийни теми за притежаване на специални сили и познания, специални връзки с високопоставени личности
  • несъответни на афекта психотични симптоми - включени са такива симптоми като идеи за преследване (индиректно свързани с грандиозни идеи и теми), вмъкване на мисли и идеи за контрол.

9. Какви са симптомите при депресия?

Състояние, което се характеризира с трайно подтиснато настроение, чувство на разбитост, безнадеждност, възбуда, страх, обезсърчение. От следните десет критерия трябва да са изпълнени минимум седем:

  • безапетитие или загуба на тегло минимум 1кг. през последната седмица или 5 кг. през изминалата година
  • проблеми със съня, като безсъние, ранно събуждане или увеличена нужда от сън
  • липса на енергия, например изчерпаност, умора или локализирани усещания за дискомфорт (например неспокойствие в гърдите)
  • вътрешно напрежение или увеличени задръжки (преживявана от пациента притесненост)
  • загуба на интереси към обичайните дейности или намалена сексуалност
  • упреци към себе си или чувство на вина, страхове, мисли за обедняване или болест
  • оплакване от намалени мисловни функции (забавяне на мисловния процес, себевглъбяване), оплаквания от нарушена концентрация
  • постоянни мисли за смърт, включително желание за смърт
  • дневни колебания със сутрешно задълбочаване или ясно вечерно подобряване на състоянието;
  • усещане за липса на чувства или за вътрешна празнота

Депресивен епизод с психотични симптоми - по-тежка форма на депресията. Погрешните интерпретации и вярвания стават интензивни и често нелепи. Болните се самообвиняват за непростими грешки и позорящи ги постъпки. Могат да имат идеи за обедняване и разорение, или убеждения, че страдат от тежко телесно заболяване, че вътрешните им органи не работят и др.

10. Какво представлява биполярното афективно разстройство?

Разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епизоди, при които настроението или равнището на активност на болния са същестено нарушени. Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението, увеличена енергия и активност (мания, хипомания), а в други- в понижаване на настроението, намалена енергия и активност (депресия).

В различните терапевтични и диагностични школи разстройството е наричано Манийно-депресивна психоза, Циклотимия и Циклофрения. В последната редакция на международната класификация на болестите е прието наименованието Биполярно афективно разстройство, от една страна за да има единност на диагностиката в света, от друга страна, за да се избегне погрешната асоциация на заболяването с Шизофрения поради съдържащите се в терминологията понятия като психоза, -френия.