1. Можем ли да се предпазим от захарен диабет?

Захарен диабет тип 1 - засега не е възможно предпазването от захарен диабет тип 1, тъй като не се знае точната причина за възникването му. За в бъдеще, може би разкриването на някои генетични белези би предвидило риска за развитие на захарен диабет още в ембрионална възраст.

Захарен диабет тип 2 - в известна част от случаите можем да се предпазим от развитие на захарен диабет тип 2. Както вече неколкократно беше споменато за развитието на този вид диабет в много случаи голямо значение има затлъстяването и всички промени в метаболизма, означени като "метаболитен синдром Х". Профилактиката и лечението на тези метаболитни промени може да предотврати развитието на захарен диабет тип 2:

  • контрол на телесното тегло със стойност близо до идеалното
  • спазване на здравословна диета (малко животински мазнини, точен баланс на калориите, повече растителни фибри, малко количество сол и т.н.); от помощ може да Ви бъде специалист -диетолог, който освен изработване на специална диета и режим на хранене, може да Ви помогне с редица лекарства
  • спазване на активен двигателен режим
  • избягване на злоупотреба с алкохол и спиране на тютюнопушенето
  • лечение на високото кръвно налягане, високия холестерол и лошия липиден профил

Важно за предпазването от захарен диабет тип 2 е профилактиката и лечението на т.нар. "преддиабет"

Ако в семейството Ви има болни от диабет, посещавайте редовно профилактични прегледи с изследване на кръвната захар.

Ако сте болен от диабет, единственото, което можете да направите е да постигнете добър контрол на кръвната захар чрез правилно лечение с активно отношение от Ваша страна и да предотвратите по този начин или да забавите развитието на диабетните усложнения.

2. Каква е прогнозата за болните от диабет?

На настоящия етап от рзвитието на медицината захарният диабет е доживотно заболяване (изключение правят само тези, на които е извършена успешна трансплантация на панкреас и не настъпва повторна изява на заболяването). Захарният диабет е една от водещите причини за смърт и инвалидизация в развитите страни. Общо взето, рискът от преждевременна смърт е два пъти по-висок при болните от захарен диабет в сравнение с останалите хора. Прогнозата на заболяването зависи от типа на захарния диабет, степента на кръвно-захарен контрол и развитието на усложнения.

Захарен диабет тип 1 - около 15% от болните от 1 тип захарен диабет умират преди 40-годишна възраст, което е 20 пъти повече от смъртността в тази възрастова група на останалото население. Най-честите причини за смърт при захарен диабет 1 тип са диабетната кетоацидиза, бъбречна недостатъчност и сърдечно заболяване. Добрата новина е, че прогнозата може да бъде значително подобрена чрез постигане на добър контрол над кръвната захар. Постигането на това предотвратява, забавя прогресията на усложненията и дори намалява тежестта на възникналите вече увреждания при захарен диабет тип 1.

Захарен диабет тип 2 - средната продължителност на живота при болните с открит 2 тип диабет между 40 и 50-годишна възраст е по-къса с 5 до 10 години в сравнвние с останалото население. СЪрдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смъртността сред диабетиците от 2-и тип. 4%-6% от болните от 2-и тип диабет стават зависими от хемодиализно лечение вследствие на настъпила бъбречна недостатъчност. Добрият контрол над кръвната захар, намаляването на наднорменото тегло, контролът на кръвното налягане, нормализирането на холестерола с повишаване на "добрия" и понижаване на "лошия" холестерол, прилагането на аспирин в показаните случаи и др. намаляват прогресията на усложненията и дори могат да предизвикат обратното им развитие.

3. Какво може да се направи за да се предотврати или забави развитието на хроничните усложнения на захарния диабет?

Основната мярка за предотвратяване и забавяне развитието на усложненията на захарния диабет е осъществяването на добър контрол над кръвната захар. Съвременните проучвания сочат, че агресивния и интензивен контрол на стойностите на глюкозата при болни от 1-и и 2-и тип диабет намаляват значително честотата на нефропатията, невропатията, ретинопатията и намаляват тежестта и честотата на увреждането на големите кръвоносни съдове и свързаните с това заболявания. Съвременните схващания за агресивен интензивен контрол са поддържане на кръвната захар на гладно в стойносто между 3,9 и 6,7 mmol/l и след нахранване под 10 mmol/l и поддържане на гликирания хемоглобин HbA1C около нормалните стойности. Това обаче крие опасност от често възникване на хипогликемични състояния и налага чест самоконтрол на кръвната захар от страна на пациентите (с глюкомери) и избягване на подобен подход при пациенти с чести хипогликемични епизоди след нахранване, пациенти с изявени усложнения на диабета и т.н.

Ефект по отношение предотвратяването и забавянето на усложненията могат да имат и следните мерки:

  • лекуване на високото кръвно налягане, повишения холестерол, включително профилактично приложение на аспирин за намаляване на риска от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания и др.
  • спазване на здравословна диета и добър двигателен режим
  • намаляване на наднорменото тегло
  • спазване на добра хигиена, особено на ходилата (за избягване на гъбични и други инфекции на кожата и ходилата)
  • премахване или поне максимално ограничаване на вредни фактори като прием на концентриран алкохол, тютюнопушене и др.
  • редовно проследяване при лекар специалист, коригиране на лечението и ранно откриване и лечение на усложненията в ранен стадий и др.

4. Какво представлява диабетното стъпало?

Това е характерно хронично усложнение на захарния диабет, чиято причина за възникване най-често е комплексна. От една страна са увредени сетивните нерви за кожна и дълбока чувствителност на ходилото и от друга поради засягане на големите кръвоносни съдове в част от случаите е налице недостатъчно оросяване на ходилото. Поради лошото хранене и "лошата" чувствителност се наблюдава по-особен начин на натоварване на ходилото при диабетици, лесно инфектиране, наранявания, развитие на язви и рани по ходилото и около глезените и т.н.

При тежко увреждане на стъпалото може да се стигне до гангрена и ампутация на пръсти, цялото ходило и други части на долния крайник.

Склонност за по-лесно възникване на инфекции - това също е характерна озобеност на диабетно болните; тя се обяснява с редица фактори като потиснат имунитет, лощо оросяване на тъканите, високо съдържание на глюкоза в урината и други тъкани, което е благоприятна среда за развитие на бактерии и др. Най-често се наблюдават бактериални и гъбични инфекции на кожата (много от тях могат да се окажат "старт" на сериозна инфекция), инфекции на пикочните пътища и др.

5. Как се увреждат големите съдове?

Дълготрайното високо ниво на кръвната захар ускорява развитието на атеросклероза и в резултат на това всички големи кръвоносни съдове в организма се покриват с атеросклеротична плака. Това стеснява отвътре съда и влошава доставката на кръв към съответния орган. В определенмомент върху тази атеросклеротична плака може да се образува тромб, който ако се откъсне, може в един момент да запуши напълно съда и да прекъсне изцяло кръвотока към даден орган.

Най-ясно изразено това е в случая на кръвоносните съдове, хранещи сърцето (коронарните артерии), тези , доставящи кръв към главния мозък и долните крайници. В голяма част от случаите (особено на тип 2 захарен диабет) високата кръвна захар е съпроводена от редица други метаболитни нарушения като висок холестерол и триглицериди, високо кръвно налягане и затлъстяване, които също са много важен фактор за развитие на атеросклероза. Всички тези фактори водят до по-висок риск (2 до 4 пъти) от развитите на инфаркт на сърцето и други сърдечно-съдови заболявания, по-висок риск от развитие на мозъчен инсулт и хронична артериална недостатъчност на долните крайници. Често стенокардията (гръдна жаба) при диабетиците не предизвиква оплаквания поради увреждане на нервите на сърцето и самите болни не знаят, че сърдечният им мускул страда от липса на достатъчно кръв и кислород.

В резултат от увреждането на големите и малки кръвоносни съдове, всяка тъкан и орган в човешкото тяло страда от намалено кръвоснабдяване. Кръвта носи хранителните вещества за клетките както и повечето елементи на защитната система на тялото (бели кръвни клетки и антитела). Това е причина за лесно развитие на инфекции, бавно зарастване на рани и образуване на рани, най-често по-долните крайници.

6. Как се увреждат нервите и нервните структури?

Увреждането на нервите при захарния диабет се нарича "диабетна невропатия" и се среща при около половината от диабетиците с 10-годишна давност на заболяването. Нервното увреждане се дължи на страдание на микроскопичните кръвоносни съдчета, които "хранят" нервите и на промяна в метаболизма на нервната тъкан. Увреждането засяга както моторните и сетивни периферни нерви (тези, които командват мускулите и пренасят усещанията от кожата, мускулите и ставите), така и вегетативните нерви (тези, които неволево, независимо от нашите желания, командват вътрешните органи като стомах и черва, сърце, бъбреци, потни жлези и други).

Невропатията на двигателните и сетивни нерви предизвиква най-често безчувственост, парене, мравучкане, болка и слабост в стъпалата и долните крайници. Когато заболяването на нервите причини пълна загуба на усещания от ходилата и краката, болните могат да си причинят сериозни наранявания и изгаряния, без да разберат за тях (липсват защитните рефлекси). Тези наранявания имат склонност да зарастват много бавно и трудно поради влошеното оросяване с кръв на ходилата при диабетиците (това се получава в резултат увреждане на големите кръвоносни съдове). Понякога незначителни наранявания на ходилата и краката могат да доведат до сериозни инфекции, развитие на язви и дори гангрена, които налагат хирургична ампутация на пръстите, цялото ходило или други засегнати части на краката.

Увреждането на вегетативните нерви засяга нервите, които командват стомаха и червата; това причинява гадене и понякога повръщане, загуба на тегло, диария и други симптоми на гастропареза (забавено изпразване на съдържимото на стомаха в червата, вследствие на неефективно съкращение на мускулите на стомаха).

Диабетът често причинява нарушения в ерекцията на мъжкия полов член. Това се дължи на увреждане на вегетативните нерви, командващи този процес и на нарушен приток на кръв към пениса вследствие на увреждане на кръвоносните съдове. Диабетната невропатия се лекува с комплекси от витамини, алфа-липоева киселина и антиоксиданти. Парещата болка при диабетната невропатия се повлиява добре от лечение с антиепилептични лекарства (например Phenytoin, Carbamazepine и др.) и антидепресанти (Amitriptylin и др.)

7. Как се увреждат бъбреците?

Увреждането на бъбреците вследствие на диабетната микроангиопатия се нарича "диабетна нефропатия". Началото на бъбречното атрадание и неговото прогресиране в хода на захарния диабет варират силно, но обикновено бъбречно засягане се наблюдава след 10 годишна давност на заболяването.

Първоначално, болестната промяна на малките кръвоносни съдове в бъбречната кора предизвиква "изтичането" в урината на белтъци, наречени микроалбумини. Явлението се нарича микроалбуминурия и е ранен белег за диабетно-обусловено бъбречно увреждане. В резултат на увредената бъбречна функция се повишава кръвното налягане.

По-натаък бъбреците постепенно губят способността си да филтрират от кръвта токсичните продукти от обмяната на веществата и да ги отделят с урината. Това се открива най-лесно по стойностите на покачващия се серумен креатинин. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност и неспособността на организма да елиминира вредните вещества сурината налага изкуствено пречистване на кръвта , наречено "хемодиализа".

Хемодиализата се провежда редовно след пълната загуба на функция от страна на бъбреците, Единствената алтернатива на хенодиализата е бъбречната трансплантация. Прогресирането на диабетната нефропатия може да се забави чрез добър контрол на кръвната захар и прилагане на лекарства за понижаване а кръвното налягане. Прилагането на един вид антихипертензивни лекарства (за понижаване на високото кръвно налягане) - ACE инхибитори (в България е много популярен еналаприл) има добре изразен предпазен ефект по отношение на това диабетно бъбречно увреждане.

8. Какви са очните усложнения при диабет?

Основното очно усложнение на захарния диабет се нарича "диабетна ретинопатия". Тя възниква при пациенти, които страдат от диабет с по-голяма от 5-годишна давност. Болестната промяна на малките кръвоносни съдове в най-задния слой на окото (ретина) причинява изтичане на белтъци и кръвоизливи в ретината. В болните съдове се формират малки раздувания (микроаневризми); образуват се също така нови, но чупливи малки кръвоносни съдове, които са чест източник на кръвоизливи в ретината. Тези ретинални кръвоизливи могат да доведат до образуване на нефункционална (неработеща както здравата ретина) съединителна тъкан или отлепяне на ретината, което сериозно (понякога напълно) уврежда зрението.

Диабетната ретинопатия се лекува с редица лекарства (сред които антиоксиданти и др.) и лазерно "унищожаване" на новообразуваните болестно променени кръвоносни съдове на ретината. Около 50% от диабетиците развиват някава степен на ретинопатия след 10 годишен ход на болестта и 80% - след 15 години. Лошият контрол на кръвната захар води до по-ранна и по-тежка изява на това очно увреждане.

Глаукомата (болест с повишено вътреочно налягане) и очното "перде" (катаракта) са по-чести сред диабетиците. Поради навлизането и излизането на вода от нея с варирането на стойностите на глюкозата в кръвта очната леща (в която възниква пердето) се раздува и свива, което предизвиква замъгляване на зрението. Това се наблюдава особено често при лош контрол над кръвната захар. Високата кръвна захар променя метаболизма на очната леща, в резултат на което при диабетиците по-често се образува очно "перде".

9. Какво е хипогликемия и хипогликемична кома?

Хипогликемия означава ненормално ниска кръвна захар (глюкоза). При болните от захарен диабет пациенти най-честата причина за много ниска кръвна захар е прилагането на обичайното или по-голямо количество инсулин или други понижаващи кръвната захар лекарства на фона на липсващо и забавено във времето хранене. Когато кръвната захар се понижава до много ниски стойности вследствие инжектиране на по-голямо количество инсулин, това се означава като "инсулинова реакция".

Понякога, силното понижаване на кръвната захар може да възникне в резултат на недостатъчен прием на храна или вследствие на екстремно физическо усилие. Глюкозата в кръвта е критично важна за правилното функциониране на всички клетки в организма, но най-вече на мозъчните клетки. Поради това спадането на кръвната захар предизвиква оплаквания от страна на нервната система като замаяност, объркване, слабост, внезапно изпотяване, главоболие, раздразнителност, замъглено или двойно виждане и тремор (треперене на пръстите на ръцете).

Стойностите на кръвната захар, при които се изявяват тези симптоми, варират при отделните хора, но обикновено оплакванията се явяват при кръвна захар по-ниска от 3,6 mmol/l. Ако не се вземат мерки за преодоляване на хипогликемията чрез прием на въглехидрати (с храна или напитки), по-нататъшното спадане на кръвната захар може да доведе до кома, гърчове и в най-лошия случай - мозъчна смърт. Мозъчна смърт настъпва при силен "глад" на мозъчните клетки за глюкоза и това обикновено настъпва при стойности на кръвната захар под 2,2 mmol/l.

Обикновено някои от болните разпознават началните признаци на хипогликемията и успешно вземат мерки. Важно е в разпознаване на състоянието и оказване на помощ да бъдат обучени и близките на болните. Ако болният е в състояние да преглъща му се дава храна или напитка, съдържаща лесно усвояеми захари (бучка захар, бонбон, плодов сок, мед и др.) Друга спешна мярка е инжектирането на глюкагон (естествен хормон в човешкото тяло, който причинява производство на глюкоза в черния дроб и "изръсването" и в кръвта). В развитите страни на диабетиците се дават готови за употреба спринцовки с глюкагон, за прилагане в спешни случаи на възникваща хипогликемия. В България тази мярка е слабо разпространенна и ако даването на захари на болния не доведе до подобряване на състоянието му, трябва спешно да се потърси медицинска помощ.

10. Какво е хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома?

Това усложнение е характерно в по-голяма степен за болните от 2-и тип диабет. При 2-и тип диабетици стресът, инфекциите и някои лекарства (например кортикостероиди) могат да причинят относителен недоимък на инсулин (при 2-и тип диабет бета клетките на панкреаса произвеждат дадено количество инсулин) и това има за последствие силно повишаване на кръвната захар.

Високата концентрация на глюкоза в кръвта повишава осмоларитета на кръвта и "изтегля" от клетките телесна вода на осмотичен принцип. Това силно обезводняване на клетките може да предизвика състояние, наречено "хиперосмоларна кома". Тя обикновено се наблюдава при възрастни пациенти с 2-и тип диабет. Както и кетоацидозата, хиперосмоларната кома е спешно състояние. Лечението се осъществява чрез венозно вливане а течности, електролити и инсулин в болнични условия.

11. Какво е диабетна кетоацидоза и диабетна кома?

Много високата кръвна захар може да се получи в резултат на абсолютна липса на инсулин или на относителен недоимък на инсулин (когато организмът има по-големи потребности от инсулин). Инсулинът е жизненоважен за болните от 1 тип диабет - те не могат да живеят без внос на инсулин отвън. Без прилагане на инсулин пациентите с 1 тип диабет развиват много високи стойности на кръвната захар. Това от своя страна води до отделяне на голямо количество глюкоза с урината, която "издърпва" със себе си телесна вода и електролити от организма. Настъпва силно обезводняване на тялото.

Липсата на инсулин прави невъзможно навлизането на глюкоза в клетките и те остават без основния си източник на енергия. Поради този "клетъчен глад" клетките на организма започват да си набавят енергия чрез разграждане на белтъци и масти. Тази ненормална промяна в метаболизма води до натрупване в кръвта на вещества, наречени кетони. Те причиняват подкиселяване на кръвта; това състояние се нарича "диабетна кетоацидоза". Симптомите на диабетната кетоацидоза включват гадене, повръщане, ацетонов дъх и болка в корема. Ако не се окаже навременна медицинска помощ пациентът с кетоацидоза може бързо да изпадне в шок, кома (диабетна кома) и дори смърт.

Диабетната кетоацидоза може да бъде причинена от инфекции, стрес, травма, мозъчен инсулт и инфакт на сърцето или други състояния, които увеличават потребностите на организма от инсулин. Честа причина е също така пропускането на инжектиране на доза инсулин. Диабетната кетоацидоза и още повече диабетната кома е спешно състояние, което налага незабавна лекарска помощ. Спешното лечение включва венозно вливане на течности, електролити и инсулин по схема. Това обикновено се осъществява в болнични условия. Обезводняването може да бъде много тежко и често за корекцията му е необходимо вливането на 6-7 литра течности при строг контрол на електролитите. При налична инфекция се прилагат венозни антибиотици. При навременно и правилно проведено лечение ненормално високите стойности на кръвната захар, производството на кето-тела, ацидозата и обезводняването могат да бъдат бързо коригирани и пациентите се възстановяват забележително бързо. Диабетната кетоацидоза е характерно усложнение на захарния диабет от 1-и тип. Нерядко тя става причина за новооткриване на този тип диабет при деца и юноши. Много по-рядко диабетна кетаацидоза може да е налице и при болни от 2-и тип диабет.

12. Какви са най-честите усложнения на захарния диабет?

Захарният диабет може да засегне всеки орган в човешкото тяло и предизвиква редица усложнения. Основните усложнения на захарния диабет могат да се разделят на остри (остро настъпващи) и хронични (възникващи постепенно след достатъчно дълъг ход на заболяването). Някои от усложненията са характерни и за двата основни типа диабет, а други са специфични (възможни са, разбира се, изключения) за 1-и или 2-и тип на заболяването. Усложненията се дължат на високите стойности на глюкозата в кръвта и се получават в резултат на лош контрол над кръвната захар. Добрият контрол на кръвнта захар означава поддържане на стойностите на глюкозата в кръвта в рамките на нормалното като се избягват много високи и много ниски стойности, защото и двете "крайности" могат да станат причина за животозастрашаващи състояния.

Остри (остро настъпващи) усложнения на захарния диабет - те се дължат най-общо на силно завишена кръвна захар или ненормално понижена кръвна захар в резултат на антидиабетното лечение или други фактори.

  • диабетна кетоацидоза и диабетна кома
  • хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома
  • хипогликемия и хипогликемична кома

Хронични (настъпващи постепенно, след достатъчно дълъг ход на заболяването) усложнения на захарния диабет - тези усложненения са най-общо резултат на увреждане от високите стойности на кръвната захар на големите и малки (микроскопичните) кръвоносни съдове. Засягането на малките кръвоносни съдове се нарича диабетна микроангиопатия и е причина за увреждането на очите, бъбреците и нервната система. Увреждането на големите кръвоносни съдове се обозначава като диабетна макроангиопатия и е причина за сърдечно-съдови заболявания (инфаркт и стенокардия), мозъчни инсулти и болка в долните крайници поради липса на добър кръвен ток (клаудикацио, болезнено накуцване след прохождане на определено разстояние).

  • увреждане на очите
  • увреждане на бъбреците
  • увреждане на нервите
  • увреждането на големите кръвоносни съдове
  • диабетно стъпало