5. Как се увреждат големите съдове?
Дълготрайното високо ниво на кръвната захар ускорява развитието на атеросклероза и в резултат на това всички големи кръвоносни съдове в организма се покриват с атеросклеротична плака. Това стеснява отвътре съда и влошава доставката на кръв към съответния орган. В определенмомент върху тази атеросклеротична плака може да се образува тромб, който ако се откъсне, може в един момент да запуши напълно съда и да прекъсне изцяло кръвотока към даден орган.
Най-ясно изразено това е в случая на кръвоносните съдове, хранещи сърцето (коронарните артерии), тези , доставящи кръв към главния мозък и долните крайници. В голяма част от случаите (особено на тип 2 захарен диабет) високата кръвна захар е съпроводена от редица други метаболитни нарушения като висок холестерол и триглицериди, високо кръвно налягане и затлъстяване, които също са много важен фактор за развитие на атеросклероза. Всички тези фактори водят до по-висок риск (2 до 4 пъти) от развитите на инфаркт на сърцето и други сърдечно-съдови заболявания, по-висок риск от развитие на мозъчен инсулт и хронична артериална недостатъчност на долните крайници. Често стенокардията (гръдна жаба) при диабетиците не предизвиква оплаквания поради увреждане на нервите на сърцето и самите болни не знаят, че сърдечният им мускул страда от липса на достатъчно кръв и кислород.
В резултат от увреждането на големите и малки кръвоносни съдове, всяка тъкан и орган в човешкото тяло страда от намалено кръвоснабдяване. Кръвта носи хранителните вещества за клетките както и повечето елементи на защитната система на тялото (бели кръвни клетки и антитела). Това е причина за лесно развитие на инфекции, бавно зарастване на рани и образуване на рани, най-често по-долните крайници.
