8. Какви са основните принципи на лечение на диабет?
Захарният диабет е доживотно заболяване, затова и лечението му продължава цял живот. Лечението се осъществява от водещ специалист ендокринолог (диабетолог) и екип от специалисти като очен лекар, нефролог (специалист по бъбречни заболявания), общ и съдов хирург и др. при изключително активно участие на самия болен.
Основен стремеж в лечението на диабета е контрол над високите стойности на кръвната захар, като се избягват прекалено ниските стойности на глюкозата. Крайната цел е избягване на развитието на усложнения и водене на възможно най-пълноценен начин на живот от болните. За да се постигнат тези цели трябва да се наподоби нормалния инсулинов отговор на здравия човек при различните състояния между глад и нахранване.
Лечението на захарния диабет зависи от типа на заболяването и неговата тежест. Най-общо тип 1 диабет се лекува с инсулин, балансиран режим на физическа активност и диета. Захарният диабет тип 2 се лекува първоначално с регулиране на телесното тегло, спазване на диета и балансиран режим на физическа активност; когато тези мерки се окажат недостатъчни за контрол на повишената кръвна захар в лечението се прилагат лекарства, приемани през устата и когато и те се окажат неефективни се прилага инсулин.
Освен поддържането на оптимален кръвно-захарен баланс правилното лечение на захарния диабет изисква профилактика, ранно откриване и лечение на най-честите усложнения. Добрият контрол над гликемията е най-добрата профилактика на основните усложнения (проучвания доказват по-малък процент и по-късна изява на основните усложнения на заболяването при интензивен контрол над кръвната захар и поддържането и в нормални граници). Основните принципи на лечение на усложненията на захарния диабет са описани по-долу в текста.
Надежда за трайно и окончателно излекуване на захарния диабет представлява трансплантацията на панкреас. Засега резултатите в тази област са окуражаващи, но все още методът не е популярна практика. Предмет на спорове е дали трябва да се трансплантира цяла задстомашна жлеза или само клетките, произвеждащи инсулин. Сред свързаните с трансплантацията на панкреас проблеми са трудното намиране на донор, рискът от отхвърляне на присадъка и необходимостта от постоянно приемане след трансплантацията на лекарства, потискащи имунитета, рискът за повторно развитие на 1 тип захарен диабет при наличие на автоимунен отговор срещу бета клетките, високата цена и техническа трудност и т.н.
