1. Кой боледува от захарен диабет?

Захарният диабет е един от най-сериозните здравни проблеми на нашето време. Според съвременни данни, само в САЩ има около 17 милиона болни от диабет, като поне 3 милиона от тях не знаят, че са болни. Отново в САЩ, всяка година се откриват около 1 милион нови случаи на диабет.

Преобладаващият брой от случаите на 1 тип захарен диабет възникват под 30-годишна възраст, като голяма част възникват в детството и юношеството. 1 тип диабет е едно от водещите хронични заболявания при децата. Захарен диабет 1 тип се среща и над 30 годишна възраст, но значително по-рядко. Болестта засяга еднакво често мъже и жени, по-честа е сред населението на северна Европа и Америка и по-рядка сред азиатските народи. Има установена "унаследяемост" при тип 1 захарен диабет, но тя е много по-слаба отколкото при захарен диабет тип 2. От 5% до 10% от всички случаи на захарен диабет в света са тип 1.

Преобладаващият брой от случаите на 2 тип захарен диабет възникват над 45-годишна възраст, като рискът се увеличава с напредване на възрастта. Над 65 годишна възраст почти 20% от хората страдат от 2 тип диабет. С широкото разпространение на неправилното хранене, затлъстяването и заседналия начин на живот, захарен диабет тип 2 се среща сравнително често и при млади хора, включително и в детска възраст. 2 тип захарен диабет се среща малко по-често сред жените. Около 90-95% от всички случаи на захарен диабет се падат на захарен диабет тип 2. В значителна част от случаите захарен диабет тип 2 възниква на базата на затлъстяване и други нарушения в метаболизма, обозначавани комплексно като "метаболитен синдром Х".

2. От какво се причинява захарния диабет?

Недостатъчното производство на инсулин (абсолютно или относително спрямо нуждите на организма), производството на дефектен инсулин (много рядко) или неспособността на клетките да отговорят на действието на инсулина водят до хипергликемия (висока кръвна захар) и диабет. Докато липсващото производство на хормона инсулин от панкреаса е основният проблем при захарния диабет тип 1, нечувствителността на мастните и мускулни клетки към действието на инсулина, наречена "инсулинова резистентност" е водещия механизъм за развитите на болестта при 2 тип захарен диабет.

Захарен диабет тип 1 се счита за автоимунно заболяване - собствената имунна система на тялото произвежда антитела и специализирани лимфоцитни клетки, насочени срещу бета-клетките на Лангерхансовите острови в панкреаса, където единствено се произвежда хормона инсулин. Тази автоимунна атака унищожава бета клетките, с което сравнително бързо се стига до абсолютна липса на инсулин. За тип 1 диабет е установена наследственост (по-висок риск за развитие на заболяването ако в семейството има болен от 1 тип диабет) и генетична предразположеност. Установено е, че при този вид диабет сред болните се срещат по-често комбинацията от гени на HLA системата DR3 И DR4. Трябва да се знае, обаче, че наличието на тези гени не означава обезателно развитите на 1 тип захарен диабет. Предполага се, че тази генетична основа предопределя склонността за автоатака на имунната система при определена стимулация. Поради това се смята, че някои фактори на външната среда като вирусни инфекции (обвиняат се най-често вирусите на паротита и рубеолата, коксаки вирусите и др.),храни (хранене на кърмачетата с краве мляко вместо кърма), стрес и др. могат да отключат заболяването. Високият прием на захари с храната не е причина за развитите на диабет от 1 тип. По-редки причини за развитите на този вид захарен диабет е унищожаване на бета клетките на панкреаса от някакво заболяване, например хроничен панкреатит (хронично възпаление на жлезата, причинено от дълготрайна злоупотреба с алкохол, камъни в жлъчката и др.)

При захарен диабет тип 2 също е налице наследственост и то много по-силно изразена отколкото при 1 тип. Предполага се, че съществува съществено генетично предразположение за развитите на заболяването, но конкретните гени-"виновници" все още не са категорично установени. При захарен диабет тип 2 са установени редица рискови фактори, всеки от които увеличава "шанса" за развитие на заболяването. Най-директна зависимост съществува със затлъстяването, като това важи както за по-напредналата, така и за млада, дори и детска възраст. Установено е, че рискът за развитие на захарен диабет тип 2 се удвоява с всеки 20% увеличение на телесното тегло над оптималното. По-горе беше споменато, че в голям процент от случаите този тип диабет възниква на базата на състояние, наречено метаболитен синдром Х, което се характеризира с инсулинова резистентност. "Нечувствителността" на клетките към инсулин предизвикват отделяне на по-голямо количество инсулин от панкреаса. Високото ниво на инсулина стимулира чувството на глад и допълнително допринася за поддържане на затлъстяването. По този начин се завърта един "порочен кръг". Други рискови фактори за развитие на тип 2 диабет, някои от които са характеристики на метаболитния синдром Х, са:

  • повишено кръвно налягане
  • високи кръвни масти (триглицериди)
  • развитие на гестационен диабет по време на бременността и раждане на плод над 4 кг.
  • диета, богата на мазнини
  • консумация на големи количества алкохол
  • заседнал начин на живот
  • напреднала възраст - рискът се покачва около 45 годишна възраст и нараства значително след 65 години

3. Какво представлява втовричния диабет?

Като "вторичен диабет" се обозначават редица състояния, характеризиращи се с постоянно високи стойности на кръвната захар, получени в резултат на други заболявания или вследствие прием на някои лекарства. Вторичен диабет се развива например, когато клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса, са унищожени от заболявания като хроничен панкреатит (хронично възпаление на задстомашната жлеза, най-често предизвикано от дълготрайна злоупотреба с алкохол), травма или хирургично отстраняване на жлезата.

Вторичен диабет може да се развие вследствие на редица хормонални разстройства като прекомерно производство на растежен хормон (акромегалия) и болест на Къшинг. Най-честите лекарства, които могат да предизвикат или да "отключат" захарен диабет са системно прилаганите кортикостероиди.

Освен диабет, съществуват и понятия като "влошен контрол на кръвната захар", "влошен глюкозен толеранс" и "предиабет". При тези състояния кръвната захар показва по-високи от нормалните стойности, но те не надвишават стойностите, над които се говори за захарен диабет. Тези състояния се разграничават чрез специални изследвания и всяко от тях означава висок риск за развитие на диабет тип 2, сърдечно съдово заболяване или мозъчен инсулт.

Предиабетните състояния могат да се лекуват или контролират с помощта на правилна диета, намаляване на телесното тегло и спазване на активен физически режим. Тези мерки могат да предотвратят или забавят развитието на захарен диабет тип 2.

4. Какво представлява гестационния диабет?

Като "гестационен диабет" се означава захарен диабет, който въниква или се открива по време на бременността (по-често през втората и половина). Значителните хормонални промени в организма на бременната жена улеснява възникването на захарен диабет при генетично предразположени жени.

Обикновено този диабет отшумява след раждането, но развилите този тип диабет са изложени на неколкократно по-висок риск за развитите на захарен диабет тип 2 в последващите години. Бременните диабетички раждат по-едри от нормалните плодове; освен това у новороденото от майка с лош контрол на кръвната захар могат да са налице редица увреждания, сборно наречени диабетна фетопатия.

5. Какво представлява захарен диабет тип 2?

Захарен диабет тип 2 наричан още инсулинонезависим диабет или диабет с начало в зряла възраст; в днешни дни тези наименования се използват по-рядко, тъй като се смятат за ненапълно правилни. Tова е най-често срещаният тип захарен диабет. При 2 тип диабет панкреасът (задстомашната жлеза) отделя хормона инсулин, но секрециатя му е неадекватна на нуждите на клетките на организма. Това означава, че инсулинът се отделя в по-малко от необходимото количество или (по-често) клетките не отговарят на действието на инсулина. Това състояние, при което клетките са нечувствителни на инсулин, се нарича инсулинова резистентност. В отговор на тази нечувствителност бета-клетките на панкреаса започват да произвеждат и отделят повече инсулин, който да повлияе нечувствителните клетки. Въпреки това инсулинът не успява да вкара глюкозата от кръвта в клетките на мускулите, черния дроб и мастната тъкан и кръвната захар остава висока.

Постепенно, тези "високи обороти" на производство на бета-клетките води до тяхното изчерпване и постепенно спадане до понякога пълно изчезване на инсулинова секреция. Около 90% от всички диабетици са болни от 2 тип захарен диабет. Този вид диабет обикновено се развива при възрастни (над 40-45 години) и е най-чест след 55 годишна възраст, но може да се срещне и в млада възраст. Около 80% от болните с дибет тип 2 страдат от наднормено тегло и затлъстяване. Затлъстяването може да бъде една от причините за развитие на захарен диабет тип 2 в млада или дори юношеска възраст. Хората, в чиито семейства се срещат болни от диабет са изложени на по-голям от обичайния риск за развитие на захарен диабет тип 2. Захарният диабет тип 2 обикновено се лекува с диета, отслабване, режим на физическа активност) и таблетки (лекарства , стимулиращи секрецията на инсулин от панкреаса или такива, "очуствяващи" клетките на организма към инсулина) в първите години, но обикновено в повече от половината от случаите след известен период от време се налага и включване на инсулин в лечението (бета-клетките на панкреаса са изчерпали вече възможностите си и в организма не се произвежда инсулин). Симптомите на 2 тип захарен диабет обикновено се изявяват постепенно и не са толкова ясно забележими, както при тип 1. Най-често оплакванията включват постоянна умора, често и в по-голямо количество уриниране (особено през нощта), необичайна жажда, замъглено зрение, чести инфекции, бавно зарастване на рани и язви и, по-рядко, загуба на тегло.

Диабетът с инсулинова резистентност (2 тип диабет) е само едно от група състояния, които много често се срещат в комбинация и се наричат "метаболитен синдром Х". Метаболитният синдром включва нарушен контрол над кръвната захар или диабет 2 тип, повишени триглицериди, повишен LDL (или "лош") холестерол и понижен HDL (или "добър") холестерол, затлъстяване от женски тип, високо кръвно налягане и ненеормален възпалителен отговор. Честото комбиниране на всички тези болестни промени предполага генетична причина. Страдащите от метаболитен синдром Х са изложени на по-висок риск от сърдечни заболявания (най-вече инфаркт), мозъчни инсулти и тежки увреждания на периферните кръвоносни съдове (тежка атеросклероза).

6. Какво представлява захарен диабет тип 1?

Захарният диабет представлява група от метаболитни заболявания. Съществуват няколко вида захарен диабет, двата основни от които са захарен диабет тип 1 и захарен диабет тип 2. Други по-важни видове диабет са захарният диабет по време на бременност (гестационен диабет), някои типове вторичен диабет и др.

Захарен диабет тип 1 наричан още инсулинозависим диабет или диабет започващ в млада възраст; в днешни дни тези наименования се използват по-рядко тъй като не са напълно правилни. 1 тип захарен диабет представлява хронично, автоимунно заболяване. При автоимунните болести защитната система на човешкото тяло (имунната система) по погрешка атакува собствени клетки, тъкани и органи, вместо чужди агенти -"нашественици" (като бактерии, вируси, гъбички и др.). При диабет тип 1 имунната система произвежда специфични белтъчни молекули, наречени "автоантитела" и специализирани бели кръвни клетки, които са насочени срещу и атакуват бета-клетките на задстомашната жлеза, които произвеждат хормона инсулин.

Унищожаването на бета-клетките води до бързо спадане и пълно изчезване на инсулин в кръвта. Причината за развитие на този тип диабет не е напълно изяснена, но се предполага генетична предразположеност и наследственост и "отключване" на този погрешен защитен отговор на имунната система (автоимунна атака) под влияние на някои вируси и други агенти. Захарен диабет тип 1 се развива предимно в детска, юношеска и млада възраст, но болестта може да се изяви във всяка възраст. Лечението на болните от захарен диабет тип 1 се осъществява сами и изключително чрез инжектиране на изкуствен, лабораторно създаден инсулин. Около 10% от всички диабетици са болни от 1 тип захарен диабет. Симптомите на захарния диабет тип 1 обикновено се развиват за кратък период от време, въпреки че автоимунното унищожение на бета-клетките може да е започнало години по-рано. Оплакванията най-често включват повишена жажда и отделяне на урина, постоянен глад, загуба на тегло, замъглено зрение и много силно изразена умора. Ако правилната диагноза захарен диабет тип 1 не се постави навреме и не се започне лечение с инсулин, болният може да изпадне в животозастрашаващо състояние, наречено хипергликемична (или диабетна) кома.

7. Какво представлява захарният диабет?

Захарният диабет представлява хронично (дългопродължаващо) метаболитно заболяване (или по-точно група от метаболитни заболявания), което се характеризира с висока кръвна захар (глюкоза). Високите стойности на глюкозата в кръвта се получават вследствие на липсващо производство на хормона инсулин или липса на "отговор" от страна на клетките спрямо инсулина. Захарният диабет (наричан още захарна болест или само диабет) е на практика доживотно заболяване, което предизвиква увреждане на кръвоносните съдове и нервната система след по-дълъг период от време. Тези увреждания се изявяват като оплаквания от страна на различни органи и системи като сърце и кръвоносна система, ретина и очи, бъбреци, периферни нерви и други.

Човешкият метаболизъм се състои най-опростено в разграждането на храната до основни молекули, които се използват за осигуряване на енергия и градивен материал за клетките на човешкото тяло. Основният енергиен субстрат за човека е глюкозата. У здравия човек нивото на глюкозата в кръвта (кръвна захар) се регулира от няколко хормона, един от които е инсулин. Инсулинът се произвежда от бета-клетките на панкреаса (задстомашна жлеза). След нахранване, под въздействие на процесите на храносмилане в кръвта се получава голямо количество глюкоза. Инсулинът "вкарва" тази глюкоза в клетките на черния дроб, мускулите и мастните клетки, където тя се използва като основен енергиен източник за всички процеси в човешкото тяло. Когато кръвната захар се повиши (след нахранване) задстомашната жлеза реагира като секретира в кръвта инсулин, който вкарва глюкозните молекули в клетките и намалява стойността на кръвната захар. Нормалните стойности на кръвната захар се обозначават като "нормогликемия", а съответно по-високите и по-ниските от нормалните - като "хипергликемия" и "хипогликемия". При болните от диабет след покачване на кръвната захар (след нахранване) панкреасът не отделя инсулин или отделя хормона в недостатъчно количество или клетките на тялото не отговарят на действието на инсулина. В резултат на това нивото на кръвната захар се покачва (хипергликемия). Същевременно клетките страдат от "глад" за енергия и са принудени да намират други енергийни източници.

Високата кръвна захар (над определена стойност) преминава в урината и се отделя с нея. Високата концентрация на глюкоза в кръвта "изтегля" от клетките течности на принципа на разликите в осмотичното налягане и води до обезводняване на тъканите. Всичко това променя обмяната на веществата в клетката по такъв начин, че се предизвикват увреди на определени тъкани и органи в тялото. Диабетът може да причини както постепенно настъпващи, така и остро настъпващи, животозастрашаващи усложнения.