9. Какво представлява изкуствената тазобедрена става (тазобедрената ендопротеза) и тазобедреното ендопротезиране?

Изкуствената тазобедрена става се причислява към групата на медицинските импланти и се нарича още тазобедрена ендопротеза. "Ендо" означава "вътрешен", т.е. ендопротезата е изкуствена част, която замества увреден и неспособен да изпълнява нормалната си функция орган или част на тялото, в случая тазобедрената става. Ендопротезата се имплантира дълбоко между мускулите, на мястото на естествената тазобедрена става.

Съвременните тазобедрени изкуствени стави са много разнообразни. Съществуват еднополюсни ("подменя се само хрущяла на бедрената глава или цялата бедрена глава) и двуполюсни тазобедрени ендопротези (при тях се "подменят" както бедрената глава, така и износената ставна повърхност на ставната ямка на тазовата кост). Далеч по-разпространени са двуполюсните (или наречени още "тотални") протези. Въпреки съществуващото голямо разнообразие сред тези импланти, всички двуполюсни тазобедрени изкуствени стави се състоят от следните компоненти:

  • бедрено стебло - представлява удължена част, изработена от специални метални сплави, която се "вкарва" в канала на бедрената кост, по нейната дължина (бедрената кост е тръбеста кост, във вътрешността и се намира костен канал, който е изпълнен с костен мозък)
  • бедрена главичка - представлява сфера, изработена от специални метални сплави или керамика, която се съчленява на върха на бедреното стебло
  • тазова капсула - представлява най-опростено полусфера, която се влага на мястото на естествения ацетабулум на таза (ставната ямка на таза, покрита нормално със ставен хрущял). Капсулата се изработва обикновено от специална метална сплав или специален вид пластмаса. В тази полусфера "влиза" бедрената главичка и в контактната повърхност между двете всъщност се осъществяват движенията в изкуствената тазобедрена става. Вътрешната повърхност на капсулата, с която контактува бедрената главичка може да бъде покрита със специален метал или по-често със специална пластмаса, наречена полиетилен. Конструкцията на компонентите на изкуствената тазобедрена става трябва да осигури минимално триене между бедрената главичка и тазовата капсула, за да се сведе до минимум износването на изкуствените ставни повърхности. Според вида на протезата в изкуствената ставна повърхност могат да контактуват метал с метал, керамика с метал, керамика с полиетилен, метал с полиетилен.

Тоталното тазобедрено ендопротезиране или "подмяната" на тазобедрената става с изкуствена такава (алопластика) представлява сложна хирургична операция, при която износената ставна повърхност на ставната ямка на таза (ацетабулума), износената ставна повърхност на бедрената глава и самата глава, както и част от бедрената шийка се отстраняват от тялото и на тяхно място се имплантират ("вграждат") компонентите на изкуствената тазобедрена става, които се сглобяват във вътрешността на тялото.

Съществува разнообразие и по отношение начина на закрепване на бедреното стебло и тазовата капсула към естествените бедрена и тазова кост. Най-общо съществуват два начина на закрепване: механичен и с костен цимент.

При тазовите капсули механичното закрепване се осъществява чрез навиване на резба (както обикновен винт) или чрез вбиване (т.нар. "press fit" или плътно прилягане). Външната повърхност на капсулите за вбиване е изградена от специална микропореста материя, която подпомага врастването на нова кост на мястото на контакта между тазовата кост и тазовата капсула на ендопротезата. При механичното закрепване на тазовите капсули често се използват и един или няколко специални винтове. При циментното закрепване капсулата се "залепя" за предварително обтаботения ацетабулум на таза с помощта на специален костен цимент. Той представлява вещество (полиметилметакрилат), което при определени условия преминава от пластично (меко, подходящо за моделиране) състояние в твърдо. Костният цимент навлиза в порестата кост на таза и след втвърдяването се характеризира с голяма здравина и якост и осигурява голяма контактна площ между тазовата капсула и тазовата кост.

При бедрените стебла механичното закрепване се осъществява чрез вбиване (т.нар. "press fit" техника или плътно прилягане). Тези стебла са покрити със специална микропореста материя, която подпомага врастването на нова кост на мястото на контакта между стеблото и вътрешната повърхност на бедрения канал и бедрената шийка. Циментното закрепване се осъществява със споменатия вече костен цимент, който се вкарва в бедрения канал след предварителната му обработка и осигурява здраво фиксиране на стеблото на протезата в бедрената кост.

Безциментното или механично закрепване на компонентите на изкуствената тазобедрена става се предпочита при по-млади и активни пациенти, с добро състояние на костната структура. Установено е, че правилно закрепените (и при правилно подбрани пациенти) безциментни протези "преживяват" средно по-дълго от циментно закрепените. Циментното закрепване се предпочита при по-възрастни и неактивни болни, при влошена костна структура (напр. остеопороза, каквато е налице при голяма част от пациентите, подлежащи на такава операция), много напреднал стадий на заболяването довело до износване на тазобедрената става, при дефекти (липси) в костите на бедрото и таза и т.н. Химичната природа на костния цимент предизвиква редица реакции на границата на взаимодействието му с костта, много от които са слабо проучени, но едно от основните събития, "обвинявано" за "по-късия живот" на циментно закрепените ендопротези е остеолизата или "разграждане" на костта.

Съществуват и хибридно закрепващи се тазобедрени изкуствени стави, при които тазовата капсула се закрепя механично, а бедреното стебло - с помощта на костен цимент.