8. Кои болни са "кандидати" за имплантиране на изкуствена тазобедрена става?
Голям брой заболявания могат да увредят хрущялните повърхности и костите, вземащи участие в тазобедрената става и по този начин да предизвикат болка, скованост, ограничение на движенията в ставата, скъсяване и ненормално положение на съответния долен крайник и инвалидизация (неспособност за извършване на ежедневни дейности).
Подмяната на тазобедрената става с изкуствена такава се прилага в напредналите стадии на увреждане на тазобедрената става, когато методите на консервативното лечение (противовъзпалителни и болкоуспокояващи лекарства, лечебна физкултура и физиотерапия и т.н.) са изчерпали възможностите си.
Най-чест "повод" за тазобедрено ендопротезиране са напредналите стадии на дегенеративно заболяване на тазобедрената става или т.нар. коксартроза. Това заболяване се среща най-често при възрастни хора, при хора страдали като деца от вродено изкълчване на тазобедрените стави, хора с вродена "недоразвитост" (дисплазия) на тазобедрената става, при претърпяни в миналото травми на тазобедрената става и при някои други заболявания. В преобладаващата част от случаите не се открива конкретна причина за развитието на коксартрозата (идиопатична коксартроза). Коксартрозата може да бъде едностранна или двустранна.
Друг немалък контингент от пациенти, подлежащи на подмяна на тазобедрената става са тези със счупвания на костите, които образуват тазобедрената става. Така например едно от най-честите счупвания в напредналата възраст е това на бедрената шийка. Определени типове на това счупване, особено при възрастни хора се характеризират с минимален "шанс" за срастване и в тези случаи често се прилага тазобедрено ендопротезиране.
Други заболявания, които увреждат тежко тазобедрената става и стават причина за подмяната и с изкуствена такава са костни и други тумори на таза и бедрото, ревматоидният артрит, инфекциозни артрити, костно-ставната туберкулоза, некроза (или смърт) на бедрената глава (причините за това са разнообразни като някои счупвания, прием на лекарства като кортикостероиди, злоупотреба с алкохол, лъчетерапия като лечение на някои тумори, а в голяма част от случаите остават и неясни) с последващото и смачкване и деформиране, системни заболявания като системен лупус еритематозус, състояние след бъбречна трансплантация и други.
Дълго продължаващата (хронична) силна болка и/или тежкото увреждане на функцията на ставата, което силно затруднява ежедневните дейности като ходене, качване по стълби, ставане от седнало положение и т.н обикновено са главните "причини" да се прибегне към тазобедрено ендопротезиране.
Тъй като изкуствената тазобедрена става може да престане да "работи" добре с времето (да се появят болки и нарушена функция в тазобедрената става), вземането на решение дали и кога да се предприеме "смяната" на тазобедрената става с изкуствена не е лесно, особено при по-млади хора. Обикновено към ендопротезиране се прибягва когато болката стане трудно търпима и неповлияваща се от консервативното лечение и когато функцията на тазобедрената става е толкова тежко увредена, че пречи на болния да извършва обичайни ежедневни дейности. Тазобедреното ендопротезиране е планова операция, което я прави само една от няколко опции или алтернативи. Наред с огромната полза, тази процедура крие и редица рискове и ограничения за пациента. Във вземането на решение за "подмяна" на тазобедрената става участват както лекарят ортопед, така и самия пациент (на който най-подробно се разясняват всички рискове, недостатъци и предимства) и редица други специалисти, които преценят състоянието на болния и вземат участие в подготовката му за тази сериозна оперативна намеса. Пациентът трябва да е наясно с подробностите около процедурата и очакванията си за изход от нея.
