9. Какви са рисковете на колянната артропластика (имплантиране на изкуствена колянна става)?

Имплантирането на изкуствена колянна става е сериозна оперативна намеса, предизвкваща промяна в начина на живот на пациента, което крие редица рискове и възможности за усложнения.

Усложненията и рисковете, свързани с колянното ендопротезиране могат най-общо да се разделят на такива възникващи по време на операцията, такива възникващи в ранния период след операцията и усложнения, възникващи значително време след операцията:

  • усложнения и рискове по време на операцията - това са тези свързани с техническата трудност на самата операция (голяма кръвозагуба, счупване на кост, увреждане на нерв или кръвоносен съд и т.н. и с упойката, която задължително трябва да се приложи за да може да бъде извършена операцията)
  • усложнения и рискове в ранния период след операцията - тук на преден план стоят тромбоемболичните усложнения. Самата операция, вмешателството върху костите, често тежкото предоперативно състояние на пациентите, продължителното залежаване и обездвижване на болните крие риск от образуване на тромби (кръвни съсиреци) в кръвоносните съдове на долните крайници и таза, които при определени условия могат да се откъснат и пътувайки с кръвния ток да запушат съдовете, които пълнят белите дробове с кръв. Това състояние се нарича белодробна тромбоемболия и в зависимост от тежестта и може да предизвика временни нарушения в сърдечната и дихателната дейност, дихателна недостатъчност, шок и смърт. За избягването на това усложнение се вземат прецизни мерки. Други възможни усложнения в този период са тромбофлебит и флеботромбоза на вените на долните крайнци, пневмония (възпаление на белите дробове), кръвотечение от оперативната рана и забавено зарастване или инфекция на същата и др.
  • усложнения и рискове, възникващи значително време след операцията - тук основните усложнения са инфекция на изкуствената става, разхлабването на изкуствената става без наличие на инфекция и износването или счупването на компонентите на протезата, също и изкълчването на ставата (последното се случва много рядко при изкуствената колянна става, за разлика от изкуствената тазобедрена става).

Редица фактори (чуждо тяло, небогато кръвоснабдяване на околните кости и др.) обуславят сравнително висок риск за инфектиране на ендопротезата. Такава инфекция най-често е прочинена от микроорганизми, живеещи в собствения организъм на пациента (т.нар. ендогенна или идваща отвътре инфекция). Инфекцията най-често причинява увреждане на костта около протезата, разхлабване на залавянето на протезните компоненти към костта и наручаване на функцията на изкуствената става. Нерядко налице е и секреция (някъде около белега от раната се оформя фистулен ход , през който върху кожата изтича мътна, кръвениста или гноевидна течност).

Разхлабването на ендопротезата без наличие на инфекция е сравнително често. Процесите на остеолиза (разграждане на костта) на границата кост/изкуствена става или кост/костен цимент водят до тежко нарушение на функциите на изкуствената става. Компонентите започват да извършват микроскопични движения, които нарастват с течение на времето и заедно с остеолизните промени предизвикват значителни поражения в костта (понякога големи участъци на липсваща кост). Износването на компонентите на изкуствената става е свързано с продължителността на "живота" на използваните за изработката им материали и условията, в които са поставени да работят. Правилното поставяне на изкуствената става подпомага "по-дългата и преживяемост".

При определени, неблагоприятни за изкуствената става, движения или травми компонентите на протезата могат да се счупят или изкълчат. Изкълчването на колянната изкуствена става се наблюдава рядко. По-сериозна травма (като падане върху коляното или силно усукване на оперирания крайник) могат да причинят и счупване на бедрената кост и големия пищял около протезата. Обикновено в значителна част от изброените по-горе случаи се наблюдава и осево отклонение на подбедрицата навън или навътре.

Всички споменати късни усложнения на колянното ендопротезиране изискват незабавна и специализирана лекарска намеса. В повечето случаи обикновено се предприема нова оперативна намеса, при която се отстранява инфектираната, счупената или износената протеза и ако е възможно се подменя с нова. Това е т.нар. реендопротезиране. Може да се извърши подмяна на само някои от протезните компоненти, подмяната може да се извърши на един или два етапа (две операции, между които тече определено лечение) или такава може и да се окаже невъзможна.