10. Кои болни са "кандидати" за имплантиране на изкуствена колянна става?

Голям брой заболявания могат да увредят хрущялните повърхности и костите, вземащи участие в колянната става и по този начин да предизвикат болка, скованост, ограничение на движенията в ставата, контрактури (състояния, свързани с ограничение на сгъването, разгъването в коляното или и на двете), деформация на коляното и инвалидизация (неспособност за извършване на ежедневни дейности).

Подмяната на колянната става с изкуствена такава се прилага в напредналите стадии на увреждане на коляното, когато методите на консервативното лечение (противовъзпалителни и болкоуспокояващи лекарства, лечебна физкултура и физиотерапия и т.н.) са изчерпали възможностите си.

Най-чест "повод" за колянно ендопротезиране са напредналите стадии на дегенеративно заболяване на колянната става или т.нар. гонартроза. Това заболяване се среща по-често при възрастни хора, при хора претърпяли травми на коляното с увреждане на структури като менискусите, кръстните връзки, ставния хрущял и други, при хора подлагали колената си на големи физически натоварвания, хора с неправилна осева конфигурация на колянната става и др.. В голямата част от случаите не се открива конкретна причина за развитието на гонартрозата (идиопатична гонартроза). Гонартрозата може да бъде едностранна или двустранна.

Друг немалък контингент от пациенти, подлежащи на подмяна на колянната става са тези страдащи от тежък ревматоиден артрит на коляното. Средната възраст на пациентите с ревматоиден артрит, които се подлагат на имплантиране на изкуствена колянна става е обикновено с около 10 години по-ниска отколкото при пациентите с гонартроза.

Други заболявания , които увреждат тежко колянната става и стават причина за подмяната и с изкуствена такава са костни и други тумори около коляното, псориатичния артрит и инфекциозни артрити, костно-ставната туберкулоза, някои вътреставни счупвания на коляното и др.

Дълго продължаващата (хронична) силна болка и/или тежкото увреждане на функцията на ставата, което силно затруднява ежедневните дейности като ходене, качване по стълби, ставане от седнало положение и т.н обикновено са главните "причини" да се прибегне към тотално колянно ендопротезиране. Този метод на лечение се прилага обикновено, когато са увредени тежко два или всичките три отдела на колянната става.

Тъй като изкуствената колянна става може да престане да "работи" добре с времето (да се появят болки, подуване и нарушена функция в коляното става), вземането на решение дали и кога да се предприеме "смяната" на колянната става с изкуствена не е лесно, особено при по-млади хора. Обикновено към ендопротезиране се прибягва когато болката стане трудно търпима и неповлияваща се от консервативното лечение и когато функцията на колянната става е толкова тежко увредена, че пречи на болния да извършва обичайни ежедневни дейности. Колянното ендопротезиране е планова операция, което я прави само една от няколко опции или алтернативи. Наред с огромната полза, тази процедура крие и редица рискове и ограничения за пациента. Във вземането на решение за "подмяна" на колянната става участват както лекарят ортопед, така и самия пациент (на който най-подробно се разясняват всички рискове, недостатъци и предимства) и редица други специалисти, които преценят състоянието на болния и вземат участие в подготовката му за тази сериозна оперативна намеса. Пациентът трябва да е наясно с подробностите около процедурата и очакванията си за изход от нея.