1. Нарушения на съня в резултат на промени в циркадния ритъм.

Продължителни епизоди на сънна депривация, както и нерегулирана сънна хигиена неизбежно водят до синдром на отлагане фазата на заспиване. Юношите започват да остават будни до по-късно и по-късно през нощта, често спят по 6 до 7 часа през седмицата. За да възстановят загубения сън, те спят много повече часове по време на уикенда. И така период на кратък сън се последва от нерегулиран период на продължителен сън, което сериозно разстройва биологичния часовник. Това може да бъде толерирано от организма само за кратък период от време.

Типичната симптоматика за това разстройство е, че засегнатите не могат да заспят в общоприетото време за сън, трудно се събуждат на сутринта. Семейството съобщава в анамнезата за късно лягане, ставане с усилие сутринта, дневна сънливост, често задремване. Типично при това състояние е, че юношите заспиват вечер средно след 60 до 90 мин. период на инсомния след лягането, обикновено след полунощ. Не рядко лягане в леглото след 2.00 часа през нощта. Не се наблюдават проблеми в поддържането на съня след заспиването, но е особено трудно сутрешното ставане. Цялото време за сън е редуцирано по време на работната седмица, след което се наблюдава период на продължителен сън през почивните дни, с късно ставане и сън в следобедните часове. Веднъж нарушен биологичния часовник, разстройството започва да персистира и през ваканциите, когато нормалните часове за сън са спазени.

Нарушението в циркадния ритъм може да продължи месеци до десетилетия, често е трудно да се лекува. Транквилизатори и хипнотици не са ефективни. Важно е да се направи оценка на цялата активност на юношите. Използва се полисомнография за определяне количеството "сънен дълг". Лечението предполага силно мотивирани юноши и подкрепящо семейство. Лечението е насочено в две посоки, да се елиминира натрупания сънен дълг и възстановяване на нормалното време за лягане и ставане.